СМЪТНО МИ НАПОМНЯТ НА НЯКОГО

СМЪТНО МИ НАПОМНЯТ НА НЯКОГО

Комунистите не харесваха Милена.
Комунистите харесваха знамена.
Комунистите харесват манифестации.
Комунистите харесваха да заявиш вярност към тяхната идея.

Комунистите не разрешаваха да не ги обичаш. Това е много важно. Ако обидиш комунист – имаше риск да прецакаш живота си.
Комунистите те ЗАДЪЛЖАВАХА  да ги обичаш. Ако не ги обичаш – ставаха отмъстителни и злопаметни.

Комунистите имаха медии.
Пънкарите като Милена нямаха медии.
Комунистите имаха световни медии. Имаха забранени думи. Имаха забранени теми.
Имаха международни организации.
Комунистите имаха финансиране.

Милена нямаше. И сега няма.

Комунистите живееха чрез своите доноси. Това ги правеше значими.
Вярата им се утвърждаваше чрез тях.
Комунистите се подиграваха на „враговете на народа“. Осмиваха ги. Изключваха ги от училище и работа.

Полицията биеше „враговете на народа“ и пазеше комунистите. Внимателно ги пазеше.

Полицията гонеше и биеше Милена и Васо Гюров, и всичката софийска пънкария.

Обичам Милена Славова.
А комунистите смътно ми напомнят за някого…

 Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/