Спешно ни е нужен истински алианс на мира

 

Боже, пази ни от приятелите, респективно, съюзниците, а от враговете, от нашия най-голям враг Русия, ще се опазим сами. 

Бог да прости героя на България, военния пилот майор Валентин Терзиев, поразил в непрогледна тъмнина с цената на живота си бойната цел – ускорено придвижваща се, явно дефектирала или дефектно спусната светеща мишена, и по този начин обезвредил „врага“, жертвайки се в името на НАТО, партньорството и евроатлантическите ценности. Ала кому бе нужно това?

Много въпроси, все още без отговор, особено този за неоткритата и неоткриваема черна кутия, навяват от черни по-черни мисли. Като например, че явно ситуацията не е била изрядно изчислена и отработена до последния детайл, както подобава на едно натовско учение, а по-скоро се е превърнала в „бой на негри в черна нощ“, пардон, на чернокожи. За последното пряка отговорност носи ръководството на учението, а не метеорологичните служби.

И към въпросите на Атлантическия съвет следва да се добави още един: засечено ли е в района присъствие не само на руска авиационна техника, за каквото внушават атлантиците, но и на извънземна такава? Някое и друго НЛО? 

Да, паметта на българския пилот не заслужава наистина подобен прочит, както отбелязва и един от президентските съветници. Но заслужава ли този 47-годишен „прекрасен човек и професионалист“, както го определят всички, които са го познавали, да се превърне в безсмислена жертва на натовската военна параноя? Апропо, с какво именно този ръждясал военен алианс и неговите учения тук и там по света са допринесли досега за напредъка на човечеството, за свободата и мира на земята? Или неговите „мироопазващи“ мисии неминуемо се превръщат в гибел и разруха? На народите е нужен незабавно истински алианс на мира и прогреса, а не провокиране на още конфликти, унищожение и покруса.

Посмъртно звание, по-висок чин за майор Терзиев, национален траур и излизане от структурите на НАТО! „Не!“ на смъртта в разцвета на живота, когато предстои да се събират плодовете на положените дотогава труд и усилия.

Защо ли се сещам за две забравени думи от времето на Студената война – „янки, вън!“. Нещо като „мутри, вън!“. Открийте разликите, ако има такива.

Галина Паскалева