СПОМЕН за ИВАН БАЛСАМАДЖИЕВ


Тия дни влязох в един празен театрален салон. Минаха точно 25 години когато прекрачих прага му и Иван Балсамаджиев ми подаде ръка, за да ми пожелае „На добър час!“ По-късно той буквално ме избута на сцената в НДК и ми ръкопляска зад кулисите. На първата ми среща с бъдещата ми съпруга се появи изненадващо и случайно и веднага ни изигра сценка на улицата. Всякакви клишета за него, като „душата на компанията“, „невероятен“, „пластичен“, „ужасно смешен“ и т.н. бледнеят пред определението, което му даде Митьо Сламката (режисьорът Димитър Стоянов), който падна (буквално!) на премиерата на „Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм, когато Ванката излезе на сцената и в неговата петминутна сцена изригна като вулкан и премаза всички останали.

Публиката ръкопляскаше близо 10 минути. В очите на Ванката видях щастието, а в неговия партньор тогава цялата човешка злоба. Димитър Стоянов каза – „Всичко съм очаквал, но този път бях премазан! Този Иван е чудовищен!“. За уточнение – Стоянов тежеше „някакви“ си 125кг. Трима души го вдигаха от пода, като той продължаваше да се смее. Иван не просто тежеше на сцената, той караше прожекторите сами да го търсят. Всичко друго наоколо бяха неговите сенки… А той – Чудовищен!

1988г.
Пътуваме на турне. Иван седи сам в автобуса и пише в един тефтер. Сам. Тогава нямаше лап-топи, мобилни устройства и всякакви джаджи. Същата вечер, след представлението, в бунгалата, в които бяха настанени артистите той направи стриптийз. С нас пътуваше и доктора на театъра – Будин Панчев (титулован лекар в „Пирогов“, вече покойник за съжаление). Неговият стол се счупи и Будин падна на земята. От смях. Онзи, който завиждаше на Иван липсваше. Беше зает с разни партийни дела. След Десети Ноември същият стана пръв демократ. А в тефтера си Иван бродираше огърлицата на първата си книга, която видя бял свят след години… „Борбата със злото в мен“…

1995г.
Валентин Пламенов пишеше страхотни текстове за една рубрика в радио „Витоша“. Сам си ги четеше. Текстовете – невероятни. Изпълнението – трагично. И казва: „Виж, копеле, не мога да чета, направо съм…“
Обадих се на Иван. Дадох му всички текстове. След три дни Иван звъни и казва – готов съм, кога да дойда. Влезе в студиото и записа всички текстове без нито една грешка и без да гледа в текста. Беше научил 25 импресии наизуст!
Направих рубрика – „Нещо по-така… с Иван Балсамаджиев“. Пазя я на диск. Текстовете са на Вальо Пламенов, изпълнението… Не, грешка, вдъхновението е на Иван.

1987г.
Имаше едно предаване в БНТ – „Час по всичко“. Правехме щури купони, които записвахме на живо. Боровец. Зимата. Салонът препълнен. Иван излиза и започва. В този миг техниката закъсва, спря микрофона. И Иван запява. Феноменален глас. Залата притихва. Народна песен. Няма значение коя и каква е била. На първия ред е синът му, Ангелин. Иван се покланя и залата избухва в овации. И в сълзи. Иван поглежда към режисьора, който му дава знак да направи нещо, защото техниката още не е готова. И той изпълни един скеч. Пантомима. На финала от ПТС-а се обаждат – „Имаме звук…Иване можеш да говориш.“ И той продължи да играе, „без звук“. Скъса ни от смях…

1985г.
Вярваше в Бог. Безусловно. Винаги. Поради много му приключения и Съдбата. Веднъж го питах нещо, а той каза – ще ти отговаря след десет хиляди дни… Сметнах ги вкъщи, че са равни на 27 години. 1985 + 10 000 дни е 2012година! Сънувах го тия дни. Приседнал на крайчица на стола пишеше нещо. Викам му – Ванка, какво става, минаха 10 000 дни, а той се усмихна и ми подаде лист сгънат на две. Отворих го. Отворих и очи. Така и не разбрах този отговор…

2006г.
Композиторът Виктор Чучков чества своята 60 годишнина. Преди години кани Иван за прочутият му „Концерт за смях, видео и симфоничен оркестър“ в Софийската Опера. Беше като учебник по смях. Видовете смях и тяхната употреба, ако щете. Пак без значение. Защото от другата страта на микрофона Иван правеше чудеса. За миг видях оркестъра – всички гледаха изпълнението му. Някои артисти репетират векове, за да изкарат някоя и друга емоция от себе си, при Иван вековете бяха събрани в минута, просто той можеше всичко…

2006г.
„Дума, билка и нож“. Това са трите думи, които Иван ми каза, когато разбрал че има рак на стомаха. Трите думи не са негови. На Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, известен в цял свят като Парацелз. Пак помня от едно турне, че артистите преди представлението влизаха в местната кръчма да ударят по едно. Иван ме водеше в книжарницата и излизахме от там с 10-15кг книги. Той не четеше, поглъщаше всичко. Откъде знаеше за Парацелз не знам, но „борбата с рака в него“ мина точно през думата, билките и ножа. Съпругата му Десанка ми сподели, че лекарите й казали, че Ванката ще живее между 3 и 6 месеца. Е, не стана така, много повече беше, но и твърде малко. Въпреки това – и в това съм сигурен – е било заради Думата, а не заради „билката“ или „ножа“

1992г.
„Кольовата майка“. Това е емблематичната песен на Иван, измислена лично от него, претърпяла стотици хиляди, дори милиони превъплъщения. Той можеше да я направи всеки път различна. Бащата на „Кольовата майка“ манипулираше така публиката, че съм сигурен, че днес забавлява ангелите в Рая с нея. Помня на един концерт в препълнената зала го викат на бис. Публиката скандира и иска точно тази песен. Иван започва и публиката поема нататък. Той само я дирижираше и подсказваше какво следва. Цялата песен я изпя публиката! Иван се разплака. Истински сълзи! Пътувахме заедно за София после и той изведнъж каза – Тази песен не мога да я спра, а така искам да ме запомнят с нещо сериозно, с нещо значимо…
(да добавя нещо – гледах в едно популярно комично шоу по тв тия дни поредния плагиат на тази песен. И разбрах, че ако имаш билет за Луната не значи, че вече си бил там…)

2002г.
Иван ни кани на вечеря у тях. Десанка е направила онзи прочут боб по онази тайна рецепта, дето не я дава на никой. Изведнъж Ванката става, отива в другата стая и се връща с листове. Следва четене на разказ. Написан от Ангелин – неговият син. Към средата на изпълнението Ванката толкова се развълнува, че се разплаква. Рядко съм го виждал да плаче. Истински. После му припомних онази случка с „Кольовата майка“. „Така е брат – казва той – тогава четири-пет хиляди човека ме държаха на ръце, а сега бях стъпил на една сълза, без да я стъпча…“. Какви думи само, нали? Между дрогото текстовете на Ангелин бяха покъртителни…

1998г.
Правя интервю на Иван в студиото на радио „Витоша“. Иван не искаше да знае предварително въпросите. Сяда и казва – Хайде, да почваме! И тогава му предлагам – искаш ли вместо отговори да пееш? Така и стана това интервю. Ванката пееше отговорите си. Вместо 10 минути интервю остана час. Пуснахме слушатели на телефона. Един от тях му зададе пеещ въпрос. Надпяваха се в ефира. Беше негов колега от Музикалния театър. И тогава разбрах, че Ванката нямаше врагове, той просто пръскаше балсам край себе си, винаги усмихнат, щедър и раздаващ се до последно. Впрочем има ли последно? Знам ли… А това интервю го нямам в архивите си. Но вероятно имам нотите…

2008г.
Намирам в Интернет нещо любопитно, отпечатвам го и звъня на Иван да се видим, макар и за пет минути. Той идва със старата Шкода, пак бързаше за някъде и му подавам запечатания плик, като се шегувам, че вътре пари няма, няма и да има. И потеглям. В огледалото за обратно виждане искам да разбера дали ще отвори писмото, ама и той бърза. Същата вечер малко преди полунощ звъни и пита тихо „Удобно ли е?“ Заразен от шепота отговарям в неговия стил. И си говорим десет минути шепнешком, докато изведнъж той не започва да се смее заразително. Поводът е онзи плик. Бях намерил, че някакъв зевзек регистрирал фирма „Иван Балсамаджиев – Хранителни стоки“. Извадих му разпечатка, за да знае колко е потаен и богат – ето на – има фирми и то не какви да е, ами за хранителни стоки. На края на разговора Иван казва: „Още един на мой гръб. Интересно дали в неговия там, хоремаг, яйцата ще подскачат, доматите ще се смеят, а млякото ще кипи – иначе едва ли ще отговаря на името тоз гастроном“…

2001г.
Намирам в пощенската си кутия съобщение от Иван с добавка, че е пуснато в 7:35. Изобщо не спи този човек! Излиза списание „Юпитер“, а Иван е продуцент или нещо подобно в това начинание. Иван не намери покой в кариерата си – актьор, преди това изключителен спортист (скокове във вода), шоумен, който излизаше сам на сцената и можеше да стои там часове наред, снимаше се в телевизията, дублираше филми, водеше концерти, пееше всичко, ако му дадеш телефонният указател и него ще изпее, написа книги, режисира се сам, но беше и послушен ученик на сина си, когато той го покани да изпълнява главните роли в неговите постановки, активен йога, хм, вероятно ще пропусна още дузина негови превъплъщения. Навсякъде обаче Иван беше знаменосец и вятърът чакаше смирено зад планината, за да развее този байрак…

2009г.
Петър Абаджиев откри стархотна изложба – „Смехът, Животът и Иван Балсамаджиев“, вдъхновена от онзи концерт за смях… на Виктор Чучков. Иван ни гледа от всяка една снимка – усмивката му невероятна във всичките й превъплъщения, а очите тъжни…

2012г.
Лятото. По пътя за морето задминавам една стара шкода, която пуфти и тежко влачи караваната след себе си. От сваления прозорец на задната лява врата стърчат боси крака. Сърцето ми се стегна. „Видях“ Балсама! Имам една снимка със същия сюжет! Надминах шкодата и спрях. Излязох и гледах дълго подир караваната, която след малко се скри, потъна в дерето, а след това се показа на билото отсреща. На полето – пълна тишина. Освен щурците опънали струните и свирят… Небето над мен синьо. И там някъде – очите на Иван.
Видях Балсама!!!

(този спомен беше отпечатан в списание „Биограф“ преди години. Благодаря на Георги Неделчев за това)

_____
Иван Илиев Балсамаджиев е български актьор и певец, роден в Троян на 19 февруари 1953. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 След това работи до 1979 във Видинския драматичен театър. Между 1979 и 1985 се установява на работа в Драматичен театър в Перник. Следва театър „Сълза и смях“ – до 1991. Бил е водещ на редица телевизионни предавания като „Неделен експрес“, „Час по всичко“, „Вариант-М“, „Фолк шанс“, „С бъклица и дрян“. Дълги години играе в театър „Искри и сезони“. Пее дуети с почти всички известни български естрадни изпълнители. Главно действащо лице в „Концерт за смях, видео и симхоничен оркестър“ на композитора Виктор Чучков.
Снимал се е в игралните филми „Лавина“, „Дишай човече“, „Катина“, „Лъки Пънч“ и др.
Издава и две автобиографични книги озаглавени „Борбата със Злото в мен“ (част I и част II). Женен е и има един син – Ангелин. През 2005 Иван Балсамаджиев разбира, че е болен от рак на стомаха. Отива си на 3 Април 2010 на 57 години в София.

Игор Марковски