Спомням си плакатът, който всеки ден ни посрещаше в залата – „Спортът за един мирен свят“

Днес се открива 39то СП по художествена гимнастика в София. Да пожелаем достойно представяне на участниците и успех на нашите момичета.

Една трета от живота прекаран на тази земя бях треньор. Имах големия шанс да работя с талантливи, докрай отдадени на мечтите си деца. Работехме, успявахме, ставаха шампиони… Два пъти, когато бяхме най-подготвени, по политически причини, извън нашето желание, бойкотирахме ОИ и СП. Разбира се, че го изстрадах, и най-вече заради невероятния труд, който бяха положили и огромното разочарование.. Не можехме нищо да направим, освен да стиснем зъби и продължим напред преглъщайки сълзите и болката от безсилието да се противопоставим на намесата на политиката в спорта…

Защо пиша всичко това? Защото обещах на Кево, че щом нещо ме впечатли ще пиша. И не само затова… Пиша, може би, защото все още храня илюзии, че искрената тревога, с което е пропито словото, може да наруши нечий сладък сън, да разтревожи нечия гузна съвест? Дали?

Преди ден прочетох, че състезателка от НО на Унгария отказва да участва на Световното първенство, защото в същия отбор е включена руска гимнастичка?!

Дали това е така и дали това е истинската причина, не се наемам да коментирам…
Спомням си войната в Югославия, спомням си, че изпод бомбите измъкнахме отборите на Сърбия и Босна, че организирахме турне в Япония, че хората ставаха на крака, когато сръбската и босненска гимнастичка си подаваха ръка на почетната стълбичка…
Не си спомням, обаче наказан американски състезател, заради перманентната агресия от страна на САЩ?!
Спомням си плакатът, който всеки ден ни посрещаше в залата – „Спортът за един мирен свят“

Но си спомням и децата избивани в газовите камери, само защото са се родили евреи…
Англичанинът Томас Бах – шеф на МОК, категорично отказал да бъдат допускани руски и белоруски състезатели на състезания, въпреки молбите и несъгласието на отделни международни федерации.

Дали не трябва да му напомним и покажем кадри от ОИ – 1936г. в Берлин, където английските спортисти дефилират пред фюрера с повдигната за поздрав ръка?
Не, нямам желание и не бих си разрешила да вменявам вина на децата на германци, италианци, американци, турци…както и на руснаци, за това, което вършат или са вършили бащите, дедите или прародителите им… Но ще протестирам с цялото си същество срещу това, което вършат, в днешни дни, с децата възрастните. Ще протестирам срещу това езикът на омразата да стане официален език в спорта. Ще протестирам и ако имах силата бих съдила тези, които абсолютно умишлено насаждат агресия у деца, които провокират стрелбите в училища, кина театри, дискотеки…
Не е ли крайно време да зададем въпроса, на къде отива този подивял свят? Свят, който според Улрих Мис, се управлява от престъпен, перверзен синдикат…
Какво правим с децата?
Мълчим!

Днес се открива 39то СП по художествена гимнастика в София.
Една трета от живота прекаран на тази земя бях треньор. Имах големия шанс да работя с талантливи, докрай отдадени на мечтите си деца. Работехме, успявахме, ставаха шампиони… Два пъти, когато бяхме най-подготвени, по политически причини, извън нашето желание, бойкотирахме ОИ и СП. Разбира се, че го изстрадах, и най-вече заради невероятния труд, който бяха положили и огромното разочарование.. Не можехме нищо да направим, освен да стиснем зъби и продължим напред преглъщайки сълзите и болката от безсилието да се противопоставим на намесата на политиката в спорта…
Защо пиша всичко това? Защото обещах на Кево, че щом нещо ме впечатли ще пиша. И не само затова… Пиша, може би, защото все още храня илюзии, че искрената тревога, с което е пропито словото, може да наруши нечий сладък сън, да разтревожи нечия гузна съвест? Дали?

Преди ден прочетох, че състезателка от НО на Унгария отказва да участва на Световното първенство, защото в същия отбор е включена руска гимнастичка?!

Дали това е така и дали това е истинската причина, не се наемам да коментирам…
Спомням си войната в Югославия, спомням си, че изпод бомбите измъкнахме отборите на Сърбия и Босна, че организирахме турне в Япония, че хората ставаха на крака, когато сръбската и босненска гимнастичка си подаваха ръка на почетната стълбичка…
Не си спомням, обаче наказан американски състезател, заради перманентната агресия от страна на САЩ?!
Спомням си плакатът, който всеки ден ни посрещаше в залата – „Спортът за един мирен свят“
Но си спомням и децата избивани в газовите камери, само защото са се родили евреи…
Англичанинът – шеф на МОК, категорично отказал да бъдат допускани руски и белоруски състезатели на състезания, въпреки молбите и несъгласието на отделни международни федерации.
Дали не трябва да му напомним и покажем кадри от ОИ в Берлин, където английските спортисти дефилират пред фюрера с повдигната за поздрав ръка?

Не, нямам желание и не бих си разрешила да вменявам вина на децата на германци, италианци, американци, турци…както и на руснаци, за това, което вършат или са вършили бащите, дедите или прародителите им… Но ще протестирам с цялото си същество срещу това, което вършат с децата възрастните. Ще протестирам срещу това езикът на омразата да стане официален език в спорта. Ще протестирам и ако имах силата бих съдила тези, които абсолютно умишлено насаждат омраза и агресия у деца, които провокират стрелбите в училища, кина театри, дискотеки…

Не е ли крайно време да зададем въпроса, на къде отива този подивял свят? Свят, който според Улрих Мис се управлява от престъпен, перверзен синдикат…
Какво правим с децата?
Мълчим!

Нешка Робева