СТАРЕЦЪТ И КОТКАТА.

Когато му го дадоха, беше една шепа животинка. Комшия му се примоли: Абе, вземи го, жал ми е да го затривам. Не е расово, ама ще си имаш другарче. Човекът беше закръглил патриаршеската възраст – 70, живееше сам в гарсониера, никой не го смущаваше, никой не го трогваше…

Помисли, пък отсече – давай го.

Още първата нощ съжали, че е бил милостив. Котето обикаляше леглото и с пискливи мяуцания търсеше майка си. Старецът си припомни далечните нощи, когато дрункаше синове, защото не искаха да спят и пищяха. Дожаля му, присегна се и взе котето при себе си. То се затопли и се кротна. Така осъмнаха двамата.

И тръгнаха едни грижи , дето само на животинка се полагат…

Купи специални съдинки – за вода, за течна храна и за хрупки…

Купи и леген, та там да ходи и да си знае мястото. Котето отрасна и всичко си знаеше. Радваше се на стопанина си и като същинско кученце го чакаше до вратата, за да го посрещне с едно протяжно радостно мяукане…

Вечер старецът сядаше на лаптопа, забиваше из дебрите на Фейсбук, унасяше се в писане , а котето кротко лежеше и го чакаше. Само веднъж му се наложи до го остави – и то за ден само. И като се върна, котката го срещна с укорно мяукане – къде ходиш? Беше се стискала и чакаше. Когато той почисти легена и сложи нови вестници, котката чак тогава се облекчи. Човекът така свикна с нея, че вечер когато почваше „Стани богат” сиамката идваше като по график, лягаше до него и заспиваше опиянена от глупостите по телевизията. И нощем идваше, когато навън цепяха адски студове, дращеше с лапичка и чакаше човекът да открехне завивката и да я приеме.

Така заживяха в мир и любов, както биха казали някои. Привързаността стигна до онези болезнени граници, че човекът където и да идеше бързаше да се върне, за да погали доброто животинче.

Един ден човекът получи адски болки и световъртеж, гърчеше се в леглото и не можеше да стане. Котката дойде, присламчи се в леглото, но усети, че не е както друг път. И без никой да я кара, отиде до входната врата и започна жалостиво да мяука. И точно тогава съседът отивал на работа, чул я , това го смутило и натиснал бравата – вратата не била заключена. И намерил самотния старец побелял от адски болки да се гърчи в леглото. Бързо повикал спешна помощ, дошли лекарите и го върнали към живот.

Комшията твърди, че котката го е спасила.

И старецът вярва в това и я гали по лъскавия гръб

Стефан Северин