СТЕПЕНИ НА СКАПВАНЕ

Веднъж говорих с един сърбин от Сараево.
Каза ми следното – “… нещата се сговняват точно за две седмици. Четиринадест дни. Дали е война или просто светът полудява, дали ще е катаклизъм или епидемия – всичко става за две седмици…”
От онзи разговор си спомням поредицата от детайли, които се скапват в живота ни при екстремна ситуация.
Опитвам се да ги възпроизведа по-долу. И да подскажа на либералните и позитивни идиоти, че обещанието за един съвършен свят е много глупава шега. Защото си правите сметките без Бог. Защото животът е супермаркет – можеш да вземеш всичко от него, но накрая трябва да платиш. На касата.
  1. Първа степен на скапване
Първо се скапват медиите. Говорят неразбираемо за някакъв далечен проблем. Само за това говорят, но онова е в Китай. Медиите стават досадни, а публиката протестира – защо ме занимавате с това. Медиите не знаят нищо, от онова което се случва, но имат шанс да се скапят преди всички. Това им е работата. А не да ви правят щастливи и доволни. Иначе щеше да има само един канал и той щеше да предава лотарията без прекъсване.
2. Втори се скапват мрежите.

Взаимосвързаният свят започва да коментира, да налучква, да дава шанс на всякакви мошеници, правещи се на благородници. Скапва се общуването, защото се предлагат лесни решения. Да се спре войната с молитва, да се пие гореща вода по време на Апокалипсис, да се слага лук в носа. Някои от тия неща ни се иска да работят. Но не.

3. Трети номер – скапва се правителството.
Ясно е, че са закъснели, но след медиите вече ясно разбираш, че тия от екрана са неадекватни. Правят се на посланици на здравия разум, на водачи, на фюрери, на ентусиасти, на оптимисти, на военно положение се правят, но… истината е, че не знаят какво да правят. Не знаят и няма да разберат. Това е като да спреш водата в тоалетната, след като си я пуснал. Не върви на обратно.
4. Кое е първото правило по време на зомби-апокалипсис?
Няма да повярвате – първо правило по време на зомби-апокалипсис е: “иди да пазаруваш!”. Колективното съзнание прави най-правилното нещо – погрижва се за храна и кенеф. Погрижва се в обозримо време, като преценката за това обозримо време винаги е грешна. Никой не знае колко храна и тоалетна хартия ще му трябва. И никога няма да ви стигне. Това е четвъртото място – магазинната мрежа, така както ви е модерна и позната. Изчезват стоките. Други престават да се купуват. Много лоша работа.
5. На пето място се скапват банките.
Либералната идея за смъртта на кеша е много тъпа. Банкомати и банки колабират, на касите се плаща само кеш. Просто машините имат капацитет. Кешът също.
6. Шести се скапва самият кеш.
Кутия цигари вече не струва някаква хартийка. Започва да струва колкото себе си.
7. Седми се скапват бензиностанциите.
Нередовно, недоставено, изкупено или откраднато – късмет е, ако горивото го кашира държавата. Това е единствената ви надежда. А вие как си го мислехте?! Че е част от свободното придвижване?
8. Осми се скапват аптеките.
Всяко сложно производство замира, особено зависимо от внос. Досега ги е поддържала само спекулата, затова са на осмо място.
9. Предпоследни се скапват тържищата, магазините.
Не като институция и места, а като размяна. Един сапун струва, колкото секс. Вече няма дори спекула. Просто няма откъде.
10. Колабират всички системи като здравна, охранителна, много преди тях – учебна система. Остава храма, за молене, там където се крият всички в последния момент. Остава и армията, ако е имало армия. Защото на либералния свят армия не му трябваше. Той беше толкова глупав този свят, че армия не му трябваше, повтарям се нарочно.
Някъде в степените на скапване нагоре има винаги шанс за раждането на силен човек, организатор, визионер, който да направи нашите избори. Те ще да са ужасни избори, които никой не иска да поеме. Но винаги се намира такъв човек.
Няма как, иначе няма как да продължи светът. А светът ще продължи. Не за всички, но за повечето.

Мартин Карбовски

lentata.com

loading...