Стив Ханке: Отчаяният устрем на България към чакалнята на EРM II е фарс

За коронавируса и промените, пред които е изправен светът, Даниела Якова разговаря в предаването „12+3“ с проф. Стив Ханке. 

– Много хора казват, че светът никога няма да бъде същият в ерата след коронавирус. Какво мислите за този рефрен?

– С появата на коронавируса светът бе погълнат от най-голямата криза след Втората световна война. При всяка криза – голяма или малка – винаги се появява силно обществено желание правителството да направи нещо. Няма значение дали правителството е причинител на кризата чрез своите действия или просто не е успяло да смекчи щетите, породени от кризата. Резултатът винаги е един и същ: разширяване на обхвата и мащаба на държавното управление. Разширенията приемат много форми, но при всички случаи водят до увеличаване на властта от на правителството над обществото и икономиката. Тези „увеличения на властта“ често продължават дълго след преминаването на кризата. Всъщност всяка криза носи със себе си увеличаване обхвата и мащаба на властта на държавата. И с това животът става все повече под контрола на държавата и обръча на бюрократите.

И така, заедно с всяка криза след Първата световна война наблюдаваме огромни увеличения на политизирането на живота. Налице е всеобхватна тенденция към превръщане на всички въпроси в политически въпроси, всички ценности в политически ценности и всички решения в политически решения.

Моят ментор и добър семеен приятел, покойният нобелов лауреат Фридрих фон Хайек ясно посочи дълготрайния проблем, който ще дойде с новия световен ред. Както казва Хайек: „Критичните ситуации винаги са били претекст за ограничаване на личната свобода.

– Можете ли да ми дадете пример за такива „увеличения на властта“ и „заграбване на власт“, както се изразихте?

– Няма по-добър пример за увеличение на властта от този на Международния валутен фонд. Създаден като част от споразумението от Бретън Уудс от 1944 г., МВФ е отговорен предимно за разширяване на краткосрочни, субсидирани кредити за страни, които изпитват проблеми с платежния баланс в следвоенната система на обвързан валутен курс. През 1971 г. обаче Ричард Никсън, тогава президент на САЩ, затвори златната ниша, сигнализирайки за срива на споразумението от Бретън Уудс и, вероятно, за унищожаване на първоначалната цел на МВФ. Но оттогава МВФ използва всяка т. нар. криза, за да разшири своя обхват и мащаб.

Петролната криза от 70-те години на миналия век позволиха на МВФ да се преоткрие. Тогавашните шокове налагаха вземането на повече заем от МВФ. От 1970 до 1975 г. кредитирането на МВФ реално се удвои.

С избирането на Роналд Рейгън през 1980 г., изглежда, че опортюнизмът, управляван от кризата, може да бъде ограничен. Въпреки това, с настъпването на мексиканската дългова криза, се изискваше повече кредитиране от МВФ, за да се предотвратят дълговите кризи и банкрутите. Тази обосновка беше използвана не от някой друг, а от президента Роналд Рейгън, който лично лобира пред 400 от 435-те конгресмени, за да получи одобрение за увеличаване на квотите в САЩ в МВФ. Заемите от МВФ отново се увеличиха, като се увеличиха реално с 27% по време на първия мандат на президента Рейгън. МВФ е като хидра. С всяка криза тази организация измисля някакъв нов мотив, за да завземе повече власт и пари под предлог да предотврати поредната криза.

Националните правителства също са експерти по заграбване на власт. Например до август 1914 г. всеки разумен, спазващ закона англичанин е можел да премине живота без да узнае за съществуването на държавата отвъд пощенската станция и полицая. Както всички знаем, с всяка изминала криза държавата във Великобритания удължава крилата си над обществото. Днес всичко, което чуваме от Лондон, е пропаганда за това как британската удържавена здравна служба „защитавала“ британската общественост от коронавируса.

Ако погледнем България, премиерът Борисов използва коронавирусната криза за класическо разширение на властта. Например, след като беше хванат в опита си да закрие очите на българската общественост и да вкара с луд устрем страната в чакалнята на EРM II с поправката „Стоянова“ в ръце, Борисов заключи, че този устрем може да е и опасен. Прецени, че българската общественост има алергия към това да й бъдат закривани очите. И така отложи влизането в чакалнята до юли като предполагаше, че дотогава българската общественост ще разхлаби срастването си с валутния борд и любимия си български лев. Точно тогава настъпи кризата. И шокиращо, една от първите стъпки на премиера нямаше нищо общо със защитата на обществото от коронавируса. Отново с луд устрем насочи страната към чакалнята EРM II.

– Имате  забележителна и дълга кариера, по време на която сте съветвали лидерите на много държави по належащи въпроси. Какъв съвет бихте дали на държавните лидери как да се справят с пандемията на коронавирус?

– Моят съвет започва с нещо, което научих, когато бях член на Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън. Джим Бейкър беше секретар на Белия дом по това време. Бейкър подчерта значението на „петте Пи“на икономическата теория. Накратко, „предварителната подготовка предотвратява лошото изпълнение“. Независимо дали в бизнеса или в правителството, този принцип помага на човек да оцелее в несигурен, бурен свят. По-конкретно, човек трябва да изгради институции, които имат устойчивост и абсорбиращ капацитет. Това позволява човек да се справи с потенциалните странични и отрицателни последици от несигурността и кризите. Тези институции също трябва да бъдат изградени така, че да бъдат гъвкави, така че да може да се обхване наличния потенциал за излизане от несигурността и кризите.

Разглидайте Сингапур като пример за онова, което имам предвид. След проблемното се създаване през 1965 г., Сингапур се трансформира от обезлюден остров, заразен с малария, в челен световен феномен, финансова централа. Всичко е благодарение на малкото правителство, ръководено от свободната пазарна визия на Лий Куан Юй и неговата преданост към „5-те П“. В резултат на това днес Сингапур е една от най-добрите световни икономики на свободния пазар с малко, некорумпирано и ефективно правителство.

Не е изненадващо, че Сингапур успя да поеме ударите, хвърлени от коронавируса много по-добре от повечето страни.

– Говорейки за различни лидери, правилно ли беше решението на президента Доналд Тръмп да държи СЗО отговорна за разпространението на вируса и право да намали американския дял във финансирането на тази организация?

– Изказването Ви е малко преувеличено. Президентът Тръмп не хвърля цялата вина за разпространението на коронавируса върху СЗО. Неговата позиция е, че СЗО е управлявала пандемията напълно неправилно и е действала като маша на Комунистическата партия на Китай. Явно е, че в своята политика шефът д-р Тедрос и СЗО са поставили удовлетворяването на интересите на комунистите в Пекин над заявената от СЗО обществена здравна мисия. СЗО е просто поредната силно политизирана и раздута международна бюрократична машина. СЗО отдавна е трябвало да бъде закопчана и поставена в музея.

– Как виждате американския отговор на пандемията? Закъсня ли президентът да предприеме действия, както твърдят неговите критици?

– В епоха на криза времето е вашият враг. За да постигне максимална ефективност човек трябва да действа решително, смело и бързо. Президентът Тръмп не го направи. Но той не е единствен. Много правителства бяха още по-бавни в реакциите си. Една от причините за това е, че Китай дълго време криеше това, което се случва в Ухан, и СЗО се покри с греха на пропуските на комунистическия Китай. Дори днес Китай не съобщава данни за своите тестове.

– Какво е мнението ви за формата, която ще приеме международната парична система след кризата?

– Нестабилността на валутата представлява заплаха за свободните общества. Всъщност валутната нестабилност, банковите кризи, нарастването на инфлацията, неизпълнението на държавния дълг и икономическия бум и спадове имат общ източник: нестабилността на парите. Освен това, всички тези болести, предизвикани от паричната нестабилност носи със себе си призив за такива промени в политиката, много от които заплашват свободните общества. Предлагам три промени на режима, които биха засилили стабилността в това, което твърди моят добър приятел Жак де Ларозиер, е международна парична „антисистема“. Първо, би трябвало щатският долар и еврото да бъдат формално, свободно свързани помежду си. Второ, повечето централни банки в развиващите се страни би трябвало да бъдат демонтирани и заменени от валутни бордове. Трето, трябва да бъде разрешено частни валутни бордове да навлязат в международната парична сфера. Перспективата да има частни валутни бордове – подкрепени било то от одобрени валути, кошници от валути или злато – е една обещаваща реалност. Конкурентните сили, които ще се отприщят от частните алтернативи биха били чудесен стабилизатор и биха засилили икономическата свобода и свободните общества.

– Бурята с вашето куфарче, която се разрази – защо ни съобщихте за него едва сега, а не преди? Бившият премиер Иван Костов отрече казаното от Вас.

– Говорих за съдържанието на моето куфарче и предаването на документите от него на президента Стоянов сега просто защото никой преди не си направи труда да ми зададе въпроса – преди да бъде поставен в програмата на 120 минути на bTV. „Господин чисти ръце“ Иван Костов може да казва каквото иска. Аз ще кажа какво трябва на главната прокуратура, когато ми се удаде възможност за това. И ще оставя на главния прокурор да определи истинността и уместността на моите доказателства, докато той продължава разследването си за корупцията около приватизационните програми на България.

– България отново се готви да изостави валутния си борд, за чието създаване помогнахте навремето, за да се присъедини официално към еврозоната. Знаем какво е Вашето мнение през годините. Промени ли се в светлината на пандемията на коронавирус?

– Наблюдаването на отчаяния устрем на България към чакалнята на EРM II е като гледане на фарс. Правителството дава една след друга лъжливи причини за желанието си страната да влезе там. Всъщност голямата лъжа винаги е била една и съща. Защитниците на правителството и еврото винаги са рекламирали, че във Франкфурт, където е Европейската централна банка, има гърне със злато. И всички чакат българите просто да го грабнат. Всичко, което България трябва да направи, е да изостави валутния си борд и лева, и богатството ще залее България. Това, разбира се, е глупост. Всички членове на Европейския съюз, включително и България, участват във всякакви възможни фискални ползи, които ЕС може да предложи. Да бъдеш официален член на еврозоната и да приемеш еврото въобще не са необходими условия за участие във фискалните права на ЕС.

Парите и банковата система на България вече са бенефициент на еврозоната и всякакви ползи от еврото. Всъщност левът е клонинг на еврото, а 75% от банките в България са или дъщерни дружества, или клонове на банки от ЕС. Така че България вече е де факто в еврозоната. Голямата лъжа изплува по време на коронавирусната криза. Така например Борисов и Горанов продължават ли продължават да изискват Българската народна банка да получи така наречената суап линия за получаване на кредити от Европейската централна банка.

Ха, изненада! България току-що получи точно такава суап линия на ЕЦБ без да е член на еврозоната. Противно на казаното пред българската общественост, това да се намирате в чакалнята или почти в чакалнята въобще не е необходимо условие за получаване на суап линия на ЕЦБ. Вижте, че ЕЦБ вече има суап линии с Швеция, Швейцария, Великобритания, Унгария, Латвия, Полша, Дания и Хърватия. Нито една от тези страни не използва еврото, нито непременно се е засилила нататък. Историята с въпросната суап линия е само най-новият пример за това как Борисов и неговият министър на финансите боравят бързо и свободно с фактите.

– Сега, когато световната икономика е в криза, какво всъщност правите? Как прекарвате дните и нощите си?

– Нощите ми са доста кратки. Спя около 5 часа всяка нощ. През останалото време пада много работа, която сега се осъществява по интернет и телефон. Имам късмета да имам госпожа Ханке до мен. Тя е блестящ геополитически стратег, който издържа всяка икономическа криза с мен. Обсъждаме всичко. Това е много стимулиращо и е голямо удоволствие. Тъй като тази криза в центъра си е медицинска, имам и друго секретно оръжие: това е най-малката ми дъщеря, която е професор по медицина в „Джон Хопкинс“, най-голямото медицинско училище в света. Винаги е добре да си заобиколен от хора с опит и знания в различни области, повече от вашите собствени. Ако това не е достатъчно, имам и 31 млади, способни асистенти, с които съм в постоянен контакт.

За да водиш война, трябва да имаш огнева мощ и аз я имам. Вие също трябва да знаете как да използвате своята огнева сила. За да правя това знам, че за успеха са необходими четири неща. Първо, в криза времето е вашият враг. Трябва да вземате решения много бързо. Второ, трябва да водите битката агресивно, с големи, смели инициативи. Трето, трябва да можете да общувате и казвате ясно какво точно правите и защо. Накратко, трябва да сте господар на посланията. И четвърто, трябва да гарантирате, че всичко, което сте предложили, може да бъде приложено бързо. Успехът, който имах в борбата с икономическите кризи, в голяма степен зависеше от това, че успявах да следвам тези четири правила.

В по-конкретен план, в момента като възпитаник на Белия дом, съветвам настоящата администрация, както и членовете на Конгреса на САЩ. Разбира се моите съвети не са ограничени до рамките на Вашингтон, а покриват страни в Европа, Азия и Латинска Америка.

На търговския фронт съм председател на Металургичната група в Амстердам. Ей-Ем-Джи е минно-металургична компания с 4000 служители. Имаме мини и инженерни операции в САЩ, Бразилия, Мозамбик, Шри Ланка, Германия, Франция, Китай, Великобритания, Индия, Мексико и Чехия. Грижата за тези търговски дейности отнема голяма част от времето ми.

Търгувам стоки, валута, акции и облигации повече от 65 години и съм почетен председател на „Фрийдбърг мъркантайл груп“ в Торонто, най-голямата търговска къща за стоки в Канада. Какво да купувате и продавате в проблемните времена? Това е въпрос, който ми се задава много пъти на ден. Банкери и търговци, с които се занимавам от много години ми се обаждат от всички краища на света.

Ако това не е достатъчно и за да отклоня вниманието си от неприятностите и трагедиите на кризата, в момента правя окончателните редакции на два ръкописа на мои книги, преди да ги изпратя за публикуване. Редактирането е много досадна работа. Мога да го правя само за час-два всеки ден. Това е работата, която е добре да се върши, докато съм ограничен в рамките на кабинета си вкъщи“.

Автор: Даниела Якова, БНР

Интервюто на Даниела Якова с проф. Стив Ханке в предаването „12+3“ можете да чуете от звуковия файл.

loading...