СТИГА ЛИЦЕМЕРИЕ! Този живот не е за смелите, за измекярите и келепирджиите е!

Не гледайте горе, под логото на профила ми във Facebook, че този живот бил за смелите. Кура му Янко. За боклуците е този живот. За боклуците.

Не за нас, с чистите души, които умеем да псуваме грозно, а за префинените лицемерници, с фекални сърца, които обаче скрупульозно и менторски употребяват „литературен“ език.

Не е за смелите този живот. За мръсниците е. Смелите са като деца. Верни са. А Бог изпитвал верните.

Верно?

Да ти имам Господа, дето все на изпитната скамейка ще те държи.

Днес за пореден път се убедих, че този живот не е за смелите, за измекярите и келепирджиите е! Седнал „мой познат“ на име Светломир Стоянов да ми държи сметка. Седнал нашия „герой“ да ми обяснява: „Ти масово лъжеш и други хора. Държиш се много нагло и с тях, но аз ще изляза и ще разкажа всичко„.

Е на такива хора се казва: Безпардонни лицемерници.

Та нека да продължим с думите на Светломир Стоянов: „Ще ми върнеш 130 – те лева и тогава аз ще ти върна микрофона„. Този човек добре ли е? Чакай, чакай. Ти ли ще ми говориш за морал, интерес, съвет, лъжи, и най-вече за лицемерие? Та кой бе точно ти, че ще ми говориш по този начин?

Нека разкажа накратко: Преди няколко месеца ми се наложи да пътувам до град Пирдоп и помолих въпросното лице да ме закара с колата до там. Тогава помагах на едно семейство с храна, продукти и други неща. По време на пътя помолих въпросното лице да ми даде заем от 130 лева, а той ми даде. Заявих му твърдо, че ще му върна сумата най-скоро време когато стъпя на краката си. Започна се истинска война срещу мен чрез социалните мрежи: „Защо ме блокираш? Защо си ми блокирал телефония номер? Защо си ме махнал от Facebook?„. Това бяха част от въпросите му, а моите отговори бяха много ясни и конкретни. Той започна да ме заплашва как щял да разкаже всичко на медиите. Как щял да ме намери все едно е някаква мутра в 21 век. Започна да ми обяснява какъв лош човек съм бил. Как съм нямал морал, срам и какво ли още не. Ало, че как човек няма да те блокира? Ти сериозно ли? Извинявай, но ти не си единствения който ме заплашва от годините от които се занимавам с журналистика досега знаеш ли колко много хора ме заплашват с какво ли не? М-м не знаеш, но ето, че вече знаеш. Мен ни най-малко от тебе може да ме е страх нито съм извършил престъпление нито съм избягал нито съм убил, нито съм ограбил човек. Така, че моля да отидеш да заплашваш някой друг който може би ще ти се върже на рибата, но разбери го ясно и конкретно, аз няма да ти се вържа.

Искам да му кажа следното макар и от тук да ме слуша и чете редовете ми внимателно: Първо винаги досега съм имал уважение и респект към тебе. Ти просто досега не го разбра. Може би не си ме опознал правилно, погрешно. Това за теб е минус, а не плюс. Ти послуша гласа си, а не главата си. Преди да заплашваш и да не ми дадеш думата ти реши, че най-добре е да спреш да ми вдигаш и пишеш. А накрая какво стана? Ти се опита нагло и долно да останеш „пострадалия от мен“.

Въпроси: Кога до сега съм те напсувал? Кога досега съм те наранил? Кога досега съм говорил срещу теб? Кога досега съм те излъгал или наругал по – някакъв начин? НИКОГА нали? Мда!

Искаш ли да ти кажа колко много мой приятели от социалните мрежи са ми казвали как точно ТИ си ме обиждал и говорил зад гърба ми? Искаш ли да ти кажа дума по-дума, а доказателства искаш ли? Имам много чатове в които същите тези „приятели“ пращат твои чатове срещу мен?

Нали уж ми бе „приятел“ нали уж „държеше на мен“? Да ама друг път. Искаш ли да ти кажа колко много неща имам срещу теб като човек? Да, но не съм такъв човек като теб. Мълча си и не си правя труда да коментирам пиша и говоря, а именно това ме прави съвестен и човек, а не като теб.

През това време като този „мой приятел“ ме заплашва и тормози в социалните мрежи, вече месеци, сестра ми лежи на легло и живее в ръцете ми, а има две малки деца. Вчера с последните си двеста лева купих някакви лепенки за декубитус рани. Днес, докато отключвах нейния апартамент, за да и кажа, че ще прескоча само до магазина да си взема цигари, заварих леглото празно. Кака се бе „хвърлила“ от него, мислейки си, че така може да „свърши завинаги“, за да не ми тежи. Строполен на пода до нея и държах ръката, и плачейки я целувах, докато чаках приятел, за да я вдигнем. При същия магазин до блока ми отидох с черни очила.

За да не виждат колко ронеща се е душата ми, а и нали съм известен журналист. 

Сестра ми бе чистосърдечно първична, когато с разтревожени очи, каза: „Ще продадем имуществото си което моя мъж ми даде…“ и лаконично заключи за премиерския съветник: „Да си ги завре отзад!“.

Нищо да не си завира, како, това е моята благословия, како. Понякога и това е нещастие. Нищо да не си завреш отзад.

Впрочем, благодаря на всички тези „ангели небесни“, претърпели „болки и страдания“ от истината, изречена от мен и от сайтовете в които пиша коментари и материали.

Такива като Светломир ме научиха на най-важното: че не е имало никакъв смисъл. Абсолютно никакъв смисъл няма в това да търсиш истината, да хвърлиш цялата си енергия на прасетата, да защитаваш истината и справедливостта на същите тия прасета, самоотвержено и всеотдайно да вършиш работата си, за да помагаш на същите тия прасета да се опомнят, да започнат да мислят със сърцата си, да се изправят и да поискат свободата си.

Население, което чака едно 22 – годишно момче да му разрива лайната и вместо него да води войните и битките му, е стадо от мърши.

Благодаря на боклуците, че ме изправиха срещу стената, на която пише: „Това е стена. И нищо друго.

Благодаря им, че ми отвориха очите, че този живот не е за смелите. Нито за честните. Нито за верните на истината. Този живот е за измекярите, педалите, мръсниците, крадците, лапачите, лицемерните правораздаватели, които са продали душите си на дявола.

Да отваряш очите на слепите в България е занятие безнадеждно и отчаяно. Да водиш битки заради някого, е занятие, обречено на гибел. В България всички онези, на които си помогнал, ще те стъпчат и ще заиграят хоро върху главата ти. Защото си балък. Защото са се крили зад гърба ти, докато си воювал за тяхната справедливост, и когато си я извоювал, не враговете, те те довършват.

Днес Светломир за пореден път ми показа пътя.

Този „народ“ не е заслужавал и не заслужава ничия саможертва. „Лудите“ – шепата хаизи, хъшове, хайдути, възрожденци, мъжкари и мъже на честта – които са отдавали сърцата си ЗА ДРУГИТЕ, са предавани от същите тия ДРУГИ, уж техни „братя“.

Този живот не е за смелите. За келепирджиите е.

Благодаря на враговете си, че ми показаха, че е трябвало да живея като тях. Че е трябвало да мамя, да храча кой с кого спал, да правя свирки на Бойко Борисов и цялата долна измет от управляващи, да се продавам без никакви скрупули.

Така сигурно щях да си спестя адът, който сама си причиних, и в който живея. И щях да бъда един от тях.

Този живот не е за смелите. За боклуците е.

Те не се хвърлят като кака от леглото, за да свърши всичко. Нито от вълнолома, накъдето съм се запътил аз.

Те живеят доволно и управляват съдбите ви.

Журналистиката беше дотук.

От мене толкова.

Бягайте далеч от това БЛАТО, наречено България! С всички сили, бягайте, и не се обръщайте никога назад! Тези, на които още е останала младост, бягайте!

За нас – останалите – дупката е една.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОЧАКВАЙТЕ ИНТЕРЕСНО ЩЕ Е!

Коментар на: Тодор СТЕФАНОВ, журналист

loading...