Стискам палци на ПП, искрено се надявам, че ще се формира правителство!

За да не бъда неправилно разбран, както често се случва, ще кажа, направо ще се закълна:

Стискам палци на ПП, искрено се надявам, че ще се формира правителство!

Вярвам в това независимо от провокаторката КН, която изпрати на преговорите опасно вредни стари муцуни, символи на бездарието и провала, корупцията и егоизма.
Не зная как спят кадърните хора в БСП, тяхното смирение и примирение пред КН е съучастие в нейните безобразия. Те неволно (дано неволно) подпомагат стремежа ѝ да рекетира другите партии, за да оцелее сама, независимо от порочната си серия от поражения.

Но в същото време не мога да споделя дори 10% от възторга от преговорите!
В този възторг има конска или слонска доза пожелателно мислене!
Всички ние искаме да видим нещо ново, качествено различно. Но преговорите не родиха никаква сериозна идея. Нито една дългосрочна, визионерски идея. И нямаше как да я родят. Лидерите са визионери, поне на теория, а не експертите.

Простото поправяне на грешките и заблудите на десетгодишното безвремие на ББ не е стратегия. По нито един стратегически ценен приоритет не бе постигнато съгласие. Защото на масата на преговорите нямаше стратегически приоритети.
От науката, а защо не и от практиката се знае, че съгласието даже по много тактически решения не прави консенсус по дори едно стратегическо решение!
Тепърва ще има сблъсъци по детайлите, тепърва ще има препъникамъни. А ако се въведе формулата 8:4:3:2, това ще бъде мина със закъснително действие под фундамента на коалицията.

Би трябвало, според мен, да има договаряне по 8-10 основни приоритети – например един от тях е махането на Гешев, дано съгласието по него е искрено. А след това партиите да предлагат за дадения ресор министри, дори не от партийния им актив, а компетентни хора и да се търси обединение около най-подходящата кандидатура в съответствие с основните приоритети. Не да се парцелират министерствата. И БСП, например, да вземе любимата си енергетика и да започне да осъществява големите фантасмагорни шлемове… Така и да АЕЦ Белене на бърза ръка ще стигнем и още 10 милиарда ще закопаем в този „гьол“…

Така мисля аз. Ако можех да кажа за това, което смятам, че трябва да се направи, Как трябва то да се направи, аз щях да се кандидатирам отново за политик. Но аз смятам себе си за човек, който вече няма право да е политик. Макар че дори при грешния си избор да съм секретар по националната сигурност на президента Първанов, съм отстоявал в тежка битка с него националните интереси и сигурност, което може да се види от намиращите се на моя сайт две книги – как съм го съветвал. Аз смятам себе си за човек, който няма право да е политик, а Гечев, Масларова, Овчаров не смятат така, те нагло се навират пред очите на обществото!

И последно – не изпадам във възторг и от това, че виждате ли, реговорите били давани по интернет. Най-вече защото такова е днес времето! Интернетно, на високите комуникационни и информационни технологии (да добавя и на генните и космическите технологии). И ние да си удряме капите о земята, че ползваме такива технологии е провинциализъм. Ами светът живее потопен в тези технологии! Все едно хората да пишат на клавиатури, а ние да викаме – вече не използваме пишещи машини „Марица“!

Същественото е не да се излъчват преговорите по интернет, а да имаме електронно правителство – нещо, което безвремието на ББ не пожела да направи, за да си се отдава неконтролируемо на корупционна оргия.

Освен това преговорите са разговори на високо професионално ниво, те не са шоу. Няма как целокупна България да ги следи, камо ли да се произнася компетентно по тях.

Добре, приемам, разбира се, че приемам като добра идея интернетото излъчване, да го кажа така, на преговорите. Но за него се иска просветена и заинтересована публика. Защото иначе ще стане като онлайн-обучението у нас. То се превърна в имитация на учебен процес. За съжаление. Колкото и някои от преподавателите да се опитваме да не е така.

С две думи, подкрепям усилията на ПП, нищо, че разместиха местата на събираемите – не първо стратегията, а после нейното реализиране, а първо отделните задачи, а после търсенето на обединение около стратегия. Макар и убеден, че в политиката разместването на местата на събираемите може фатално да промени сбора, аз желая успех на ПП.
И се притеснявам много силно, че докато е КН, нищо свястно с правителството няма да излезе. Моето не е обсесия от КН – тя ми е дълбоко безразлична и ясна като прочетена книга. Тъжно ми е за България, за която КН е вредна и опасна. И ми е страшно за България, защото Злото пали черната джипка с надеждата да се върне на нея във властта.

ББ е бутнал България по стълбището надолу, тя се премята и удра в ръбовете на стълбите, почти е в несвяст, а той предлага, когато тя падне най-долу, да започне да я дърпа само както той си знае – по стълбището нагоре. И най-лошото, много хора все още му се връзват. Ето това е бедата.
А КН? Тя е част от тази беда, защото ѝ помага по всякакъв начин и с всички недопустими средства.

Николай Слатински