СТОКХОЛМСКИЯТ СИНДРОМ НА БЪЛГАРИТЕ

Ама как обичаме да си страдаме….единствени сме на света по това постижение. Няма гавра, няма национална катастрофа, която да не приемаме с унило примирение и израза: „Ами това ни било писано!”. Ние не се борим с насилниците и продажниците, ние СЕ ПРИМИРЯВАМЕ С ТЯХ.

Винаги ми е била странна тази привързаност към палачите ни. Едва ли не симпатия и желание не да бъдат унищожени, за това, което са ни сторили, а по възможност да се присъединим към тях. Дълбоко в душите си ние се възхищаваме на тези, които са тръгнали от калта и сега ни управляват, те са пример, че с повече наглост и бутане с лакти, всеки простак може да постигне заветната мечта да стане депутатин.

Защо ги търпим? Като в семейство, в което мъжът редовно пребива семейството си, но те го обичат и му прощават, без да виждат, че ги убива и без да съберат смелост за промяна.

Защото българинът се ужасява от промяната. Той иска утре да е същото като днес, да има сигурност, па макар и на дъното на блатото. Той не иска и не може да вземе решения за живота си и да промени нещо. Дори когато иска сваляне на правителството, той го иска същото, ама ако може да живее малко по-добре! Оттам нататък – никаква мисъл!

Издигнахме на пиедестал хора, които други народи биха вкарали задълго в затвора. Хора, разпродали заводи, фабрики и предприятия за жълти стотинки и станали милионери на гърба на народа си, хора, съсипали цялата икономика на България, се сочат за пример за добри политици и демократи. Всички българи са съгласни, че преходът е време на безумно ограбване и престъпност. Всички са съгласни, че виновни са политиците. Но да виждате осъден политик? Или такъв, който народът да го е отхвърлил заради ограбването?

Не, ние приемаме за естествено Иван Костов, Ахмет Доган, Делян Пеевски, Бойко Борисов, Георги Гергов, Цветан Цветанов и много други, да са милионери – СЛЕД КАТО СА ВЛЕЗЛИ В ПОЛИТИКАТА. Не питаме как, защото знаем отговора, но страшното е, ЧЕ НЕ НИ ВПЕЧАТЛЯВА! ИМАМЕ БЕЗКРАЙНО ВИСОК ПРАГ НА ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ ГРАБЕЖИТЕ И КОРУПЦИЯТА.

Ние си обичаме палачите! Свикнали сме и със стригането, и с коленето. И докато не осъзнаем, че НЕ ИСКАМЕ ПОВЕЧЕ ДА СМЕ ЖЕРТВИ НА ПАЛАЧИТЕ СИ, ПРОМЯНА НЯМА ДА ИМА!

Има наука „виктимология” – поведението на жертвата. Ние се държим като жертви, примирени, навели глави, търпеливи, объркани и незнаещи какво искат и откъде да започнат! А първото нещо, което трябва да направим, е да заявим: НИЕ НЕ СМЕ ЖЕРТВИ, НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ И НИЕ РЕШАВАМЕ СЪДБАТА СИ!

Другото е ….за лечение!

Елена Гунчева