Строителството в „Алепу” – модел на корупция и беззаконие

В защитената местност „Алепу“ е започнало строителство, което съгласно публично оповестената информация включва брегоукрепване и изграждане на вилно селище от 20 вилни сгради. Твърди се, че строителството е в частен имот, но при проверка се установява, че е засегната част от морски плаж.

За строителството в защитени територии, които са разположени на Черноморското крайбрежие се прилагат разпоредбите на Закона за защитените територии /ЗЗТ/, Закона за опазване на околната среда /ЗООС/,
Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ и Закона за устройство не територията /ЗУТ/
Брегоукрепването и строителството на вилно селище е разрешено, одобрено и извършено в нарушение на закона.

1. Съгласно чл. 137, ал. 1, б. „ж“ от Закона за устройство на територията брегоукрепването е строеж от първа категория. За него се издава разрешение за строеж само след съгласуване с Министъра на околната
среда и водите /чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии/. Подобен строеж, както и строежът на вилни сгради в защитена местност, подлежи на преценка за извършване на оценка за въздействието върху
околната среда /ОВОС/ съгласно чл. 93 от Закона за опазване на околната среда. За подобен вид строеж задължително се извършва оценка за съответствието от независим строителен надзор като
задължително се проверява съответствието с изискванията на законите, свързани с опазване на околната среда и защитените територии /чл. 142, ал. 6 от Закона за защитените територии/. При одобряването на
инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж не е извършено задължително съгласуване от министъра на околната среда на водите и не е изискана преценка за извършването на
ОВОС.

2. Според публично оповестената информация, брегоукрепването и строителството се извършва на територията на и засяга морски плаж. Строителството на каквито и да е сгради на морски плаж е забранено. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закон за устройство на черноморското крайбрежие крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни
или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Съгласно чл. 6, ал. 3 ЗУЧК морските плажове са изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 6, ал. 4, т. 1 ЗУЧК морските плажове не могат да бъдат обявени за частна собственост.

3. Строителството на вилно селище и брегоукрепително съоръжение е извършено в зона, в която не се разрешава подобен вид строителство Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗУЧК зона „А“ обхваща частта на акваторията на
Черно море, крайбрежната плажна ивица и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м извън териториите на населените места, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на
морските плажове. В зона „А“ на територията на морските плажове е забранено строителство на сгради, с изключение на преместваеми обекти и съоръжения за осъществяване на задължителните дейности на
морския плаж; спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване; изграждането на техническа инфраструктура, необходима за използване на преместваемите обекти и за нуждите на националната
сигурност и отбраната на страната и за осигуряване безопасността на корабоплаването; изграждането на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения; реализирането на ландшафтноустройствени и
паркоустройствени мероприятия; извършването на специализирани дейности по опазване на единични и групови културни ценности;

Съгласно чл. 10, ал. 10 ЗУЧК териториите от зона „А“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

Строителството в „Алепу” – модел на корупция и беззаконие

cross.bg