Съкровища в тиня и екстремен студ

Представяте ли си какво е да обитаваш дъното в устието на голяма река, която се влива в море? Казват, че там гъмжи от живот. Но това е само мит – рибите използват устията единствено като миграционни канали. Единични видове хвърлят там хайвера си, но истината е, че долу на дъното е истински ад. Сблъскваш се с три проблема – соленост, кислород и утайка. Солеността се мени непрекъснато и затруднява адаптацията. Утайка покрива пясъка и камъните. В нея гъмжи от бактерии, които разграждат останките, падащи от повърхността, и така „изгарят“ почти до нула кислорода в тинята.

А представяте ли живот под 150 метра в Черно море? Във всички морета и океани най-обитаем е слоят между повърхността и около 200 метра дълбочина. Но в Черно море е още по-страшно. Повърхностните слоеве вода са от речен произход, а дълбоките, които са много по-солени, навлизат от Средиземно море през Босфора. Солената вода е по-тежка и се движи по дъното към нас, докато течението горе изнася в обратната посока по-малко солена вода. Както рязката разлика в температурата образува в морето термоклин, така и различната соленост създава халоклин. Бедата е, че той тотално спира проникването на кислород към дъното, което и без това е ограничено в нашето море, защото е малко като обем, но с рязък пад в дълбочина, което не позволява активна вертикална циркулация на водата. А още по-голямата беда е, че под халоклина в Черно море се намира сероводородът. Защото той е отрова за живота. И докато в океаните дори и под 8000 метра в мрака дебнат риби с огромни очи, страховито разтворили паст със стърчащи зъби, и със светещи опашки привличат плячка и потенциални партньори, на дъното на нашето море съществуват само няколко вида бактерии. Малко по-големи са шансовете ни за оцеляване на Антарктика, където е измерена най-ниската температура на Земята – минус 89,2 градуса по Целзий, духат опустошителни ветрове, а ледът е дебел средно почти 2 километра.

Но точно тези екстремно сурови условия за живот – в тинята на дъното в делтата на река Нил, дълбоко в мрака на Черно море и под ледената обвивка на Антарктика – дават шанс на изследователите да направят големи открития днес, в началото на XXI век. Тоталната липса на кислород спира процеса на гниене и е запазила на 2 км дълбочина в нашето море най-стария открит досега кораб на планетата на цели 2400 г., полегнал на дъното на 80 км по въздух от Бургас. Тинята от река Нил пък консервира отлично древния египетски гр. Хераклион, където е коронясана Клеопатра. Не е ли изумително какви съкровища крият най-суровите и недостъпни кътчета на планетата? Защото само там човешкият крак не е стъпвал.

В този „Космос“ ще се потопим на 50 м дълбочина в Средиземно море срещу делтата на Нил, за да видим какви антични предмети продължават да вадят от руините на Хераклион водолази от експедицията на археолога Франк Годио. Още по-дълбоко, под ледовете на Антарктика, ще ви отведем до огромни сладководни езера, капсулирани там преди цели 20 млн. години. Ледовете крият и залежи от нефт, газ и полезни изкопаеми, но и вируси на милиони години, които, събудени днес, могат да се окажат фатални за човечеството.

Обратно в света на изчерпващите се ресурси ще прелетим над мините за калай в Индонезия, където ценният метал се извлича върху салове от дъното на морето. Ще се пренесем и в Мексико – там наркокартелите не воюват за кокаин, а за зеленото злато – плодът авокадо. Ще Ви срещнем с депресивния свят на писателя Лев Толстой, а с анализа на 31 неизвестни до момента писма – и с човека, създал Адолф Хитлер.

Слави Ангелов

https://www.168chasa.bg/