С ДЕЦА НА МОРЕ

Ееей, народе български! Взе ли вече да ти увира дебелата глава за мисълта, че в морските курорти се живее добре? А да се купонясва на аванта четири месеца в луксозните хотели, май е още по-добре? А да те угояват за чужда сметка три пъти в деня, да те тъпчат със сметана, „защото я обичкаш“? Ммм, още-още-по-добре! Ама на теб май сметаната не ти понася, не ти я мели стомахът? Толкова по-зле за теб! Милите гости от Украйна държат всеки ден да я имат в менюто си! Те харесват и моренцето и морските курортчета и крайбрежните хотелчета. А ти, народе, досега бърчеше нос, въсеше се на морската идилия и предпочиташе да се вреш в задимените градове, да пазаруваш в супера фалшиви кренвирши на високи цени и да си караш на спокойствие ковида. Осъзна ли най-сетне, че има и друг живот?

А узря ли, народе, най-после за идеята, че „морской воздух полезен для детей“? Колкото по-дълго го дишат, толкова по-здрави стават? Как не ти хрумна това досега, ами скъпите гости трябва да ти го набиват в кратуната. Колко пъти и за колко време твоите деца, народе български, са дишали морски въздух в българските курорти? Как ще дишат, щом ги държиш в панелките и им забраняваш дори да си помислят за морето? Моето дете, преди да загине, е ходило пет-шест пъти на море и това разклащаше финансовото ни положение за цялата година. Не сме знаели, че може и безплатно! Когато дъщеря ми умираше по болниците, сме купували и храна, и лекарства, и най-елементарни медицински пособия – нищо, че беше „здравно осигурена“. „Осигурени“ й бяха само ругатните от страна на „здравните работници“ и техните патологично некадърни експерименти с нейното здраве. Откъде да се сетим, че на морето в лъскавите звездни хотелчета всичко е гратис и отношението към пациента – „здравно неосигурен“ – е не само вежливо, а майчински ласкаво!

Хубаво е да си на море! Това ми просветна от вчерашния умилен репортаж по btv за „великите украински преселения“ от море на планина, които явно няма да се състоят. Гостите не искат да каращисват почивката си на морето с походи към планинските курорти, дори и най-реномираните, които средностатистически български нос от десетилетия не е помирисвал. Една украинска бабушка се жалваше, че има високо кръвно и здравословното й състояние изисква нулева надморска височина, а един украински „юноша бледен“ се възмущаваше, че ги въдворяват в Рибарица, където нямало магазини. Украинска майчица патетично упрекваше българските власти, че не стига дето е страдала „под куршумите“ в Украйна, ами сега я местят от Варна в Паничище. Общият тон на „страдалците“ звучеше в посока, че са невинни жертви на българската перфидна жестокост. Даже тьотката, която по поръка на формацията, отговаряща за „украинските бежанци“, изрецитира пряко воля някаква саката „благодарност“ към българската държава и общество, го направи така, че ясно да усетим възмущението на гостите от липсата на достатъчно грижа за тях. И да се засрамим. Защото ще ни излезе солено, когато укрогостите вземат да се разпореждат със съдбата ни.

Тия гости са изключително опасни – и ако се разселят из страната ни, и ако останат по крайбрежието. Но те желаят безусловно да се затвърдят като компактна маса по нашето Черноморие, защото това е територията, която в бъдеще ще отцепят от България. В най-близко бъдеще – когато победените от руските сили украински нацисти масово заприиждат в нашата страна с цялото си въоръжение.

Помните ли симпатичната украинска слоница, която в краткото си, но съдържателно видеообръщение, наричаше българите „тъпи, ограничени, нищи, изроди“? И която твърдеше, че ЕС е поел издръжката на „украинските гости“ в България, макар че всъщност европейски пари по това перо изобщо не са идвали и ние, българските изроди, изцяло плащаме купона на украинците в нашата държава? Това, което тази угоявана с нашите пари, мила дебеланка, изрази като отношение към българите, е мнението на всичките ни скъпи укрогости. „Мизерна, нища България“ по техните сметки, ще бъде само тор, върху който ще процъфтява новата Хазария.

Милена Върбанова