С кой акъл тримата големи клекнаха пред Слави

От дълго време насам се спрях да гледам Шоуто на Слави. Просто, поне според мен, то вече не е онова, което беше с Дилов-син и Росен Петров, че дори и с „ранните“ Кулеков и Сиромахов.
Едни го напуснаха, други се превърнаха в добре заплатени шутове, трети се чудят откъде да измъкнат някаква „смешка“, че да крепят рейтинга му. Но, слава Богу, тв канали много и имам право на избор.
Миналия петък обаче се престраших да натисна копчето и на уж „националната“ Би Ти Ви по времето на шоуто. Причината е ясна – бях убеден, че няма да пропуснат да изразят радостта си от оставката на Валери Симеонов. И нещо повече, ще се опитат да направят своеобразна „генерална репетиция“ за онова, което са били намислили за тази седмица.
Както и стана. Двама от сценаристите на Слави се вживяха в ролята си на „морални съдници“ и „изразители на интересите на целия народ“ и започнаха да правораздават. Както вероятно ще се случи и тия дни.
Разбира се, не ги съдя. Шоуто е частно предаване и водещият може да кани за участие всеки, когото пожелае. Даже и арменския поп (в главната роля – Антон Хекимян). Но се чудя на акъла на тези, които приеха.
Живял съм в доста европейски страни и такова клякане на държавни органи пред частна телевизия не съм виждал. Обратно – ако там това се случи, е събитие. Не за властта, а за телевизията. Но даже и Берлускони, когато беше премиер, рядко си го позволяваше пред своята частна медия.
Да, ама ние сме България и тук всичко е възможно. Включително и водещ на вечерно шоу в частна телевизия да изпрати „покани“ (на мен пò ми приличат на призовки) на четиримата първи държавни люде.
Слава Богу, единият от тях прояви разум и отказа. Какво обаче ще научим от изявите на останалите трима?
Ами че се возим на метро и караме по магистрали, сиреч животът ни е станал от по-добър направо добър. Че парламентът работи с пълна пара, макар и невинаги с необходимия кворум. Че докладът на Европейската комисия за съдебната ни власт е много положителен.
Големи „новости“, няма що! Ама то „новости“ ще има и от другата страна, на разпитващите.
От тях пак ще научим, че „системата ни убива“ и следователно трябва да я сменим. Как? Естествено, като въведем мажоритарната избирателна система и намалим броя на депутатите. За което ни е необходимо свикване на ново Велико Народно събрание.
Също „новости“, които вече ни е втръснало да слушаме. И всяка от които е или без никакъв практически ефект, или направо неизпълнима.
Но „тримата големи“, съответно от законодателната, изпълнителната и съдебната власт, трябва чинно да седят на диванчето и досущ като на колене на килимчето, да изтърпят разсъжденията на „морализаторите“ от шоуто.
Впрочем тук изниква и въпросът – а защо тъкмо сега дойдоха поканите към тях? И да не би да е случайно съвпадението с очакваните за миналата неделя „масови“ протести?
Такива имаше в предходната седмица, само че не в България, а във Франция. Там се събраха над четвърт милион „жълти жилетки“, но обединени само около едно – недоволство от високите цени на горивата.
А тук? По данни на МВР „протестърите“ в неделя са били около 3600 души. В замяна на това обаче – всеки със своето искане. И понеже не на всички е било ясно какво точно искат, избраха двата най-лесни припева – „Мафия“ и „Оставка“.
Е, вероятно от сценаристите – „морализатори“, на Слави ще чуем и третия – за „смяна на системата“. Горя от любопитство да науча за коя точно система иде реч и с каква всъщност да я сменим.
Съвременната история познава две политически системи – недемократичната (на Сталин, Хитлер, Мусолини и т.н.) и демократичната, към която и ние, като член на Европейския съюз, принадлежим. Следователно безумие е да искаме „смяна на демократичната система“.
Виж, да претендираме за нейното усъвършенстване, е логично. И тук бих отправил серия питания към майките на децата с увреждания.
От една страна, те не са просто „смели“, а направо героини. Но като човек, който вече 16 години се сблъсква с проблеми, аналогични на техните, не ми се ще дори да си помисля, че иде реч само за пари.
Не знам как е другаде, но в района, в който живея, социалните служби са буквално разпилени на шест(!) различни места. Общото между тях са „само“ две неща – че са трудно достъпни с градския транспорт и че ако отидеш с кола, няма къде да паркираш.
Пази Боже, пък да тръгнеш към тях с човек с увреждания на инвалидна количка. Тротоарните плочки са в състояние, далеч по-трагично от това в Белград след американските бомбардировки. А за да преодолееш „подстъпите“ към службите, трябва да си направо Дан Колов…
После идва следващото изпитание – за да се сдобиеш с някаква услуга за човек с увреждания, са необходими безброй документи и документчета, удостоверения и удостоверенийца и т.н. За да разбереш най-накрая, че пак нещо си пропуснал.
Ми да, пропуснал си най-важното – че ако си майка на дете с увреждане, на което отделяш денонощно внимание, правата ти на личен асистент са значително по-малки от тези на която и да е циганка, която се весва за два-три часа, претупва грижата по болния, но очите ѝ шарят къде и какво има за „гепване“.
Ами ей това според мен трябваше да влезе в исканията на майките на децата с увреждания. А не всичко да се свежда само до пари, както упорито го представят т.нар. „национални“ телевизии.
Но тъкмо това едва ли ще чуят тримата представители на държавата,  проснати на диванчето, пардон, на килимчето, от „морализаторите“ в Шоуто на Слави.
Защото колкото и да се кипрят в тениските с надпис „Системата ни убива“, те са по-скоро удобно вписали се в нея. И следователно – поредните демагози, опитващи се да яхнат някакъв измислен от самите тях политически гребен на вълната…

автор
Проф. Драгомир Драганов

http://retro.bg