Това не е здравна реформа, а бутафория

Ако приемем, че управляващите отразяват образа на всички нас, електората – който, щом ги е избрал, значи смята, че точно те го представляват най-добре – то това, което се вижда в огледалото, е противно. На ГЕРБ и компания не просто не им пука какви биха били последствията от дадено тяхно действие или бездействие. Те ни се подиграват, навирайки ни го в лицето. Вероятно защото са наясно, че засега политическа алтернатива на хоризонта няма. Което прави образа на електората още по-безнадеждно грозен и увреден. Защото ние сме тези, които приемаме да ни лъжат и крадат, и то открито.

Здравният министър Кирил Ананиев оповести дълго чаканите нови модели за здравната система, за които заявката беше, че ще сменят настоящия напълно изчерпан. Но те се оказаха поредната храчка в лицето на всички ни. Толкова са аматьорски, скалъпени едно към гьотере и безочливо некадърни, че няма смисъл да бъдат коментирани по същество. Вече е прекалено очевидно, че „реформата“ се представя не за да се промени нещо, а точно обратното – за да не се променя нищо

Все пак – вкратце: Ананиев предлага или падане на монопола на здравната каса – всички да се осигуряват във фонд по желание, или НЗОК все пак да остане основен платец, но да се появи и задължителна втора застраховка в частните фондове. До едно ниво за лечение ще плащат касата плюс пациентът, а от определена сума нагоре – например 700 лв. – частниците. За да не фалират нито частните фондове, нито болниците – вторите ще имат право да си определят собствени цени, а пациентът ще ги плаща от джоба си, ако иска да се лекува. Очевидно тук става дума за крайно непрофесионално скалъпен сценарий в жанр noir и най-малкото е обидно, защото поне можеха да се постараят да ни излъжат по-качествено. Но явно се смята, че публиката отдавна е добре дресирана и всеядна.

Още преди Ананиев да представи официално бълнуванията си, от всички посоки започнаха да валят сигнали, че те няма да видят бял свят. Най-малкото по чисто практични и логистични причини. Управление и администрация, които дори не са в състояние да измислят теоретично издържан модел, са съвършено неспособни да го приложат и на практика. Просто капацитетът на настоящите управляващи е прекалено ограничен, за да успеят да въведат в реалния живот система, в която реално функционират няколко частни застрахователя и плащат реално лечението на всички граждани, без да срутят две трети от държавата с фалити и хаос.

Но основната причина за нескопосания театър е друга. Единственото, което ГЕРБ иска, е сегашната разкапана и болна система да продължи да съществува в точно този си вид. Защото тя позволява още крадене, още болници и още клиентела, т.е. електорат, зает и преживяващ от тези дейности. Това, което се случва в момента, е класическо тупане на топката. Няколко месеца ще има „дебати“ и „обществени обсъждания“ на „реформите“ на Ананиев и полека-лека ще се стигне до консенсус, че почти нищо от тях не е приложимо, че не може да караме хората да плащат кеш за лечение плюс осигуровки и застраховки. И че е по-добре да си караме със сегашната разсипия Затова и „моделите“ са толкова зле скалъпени – за да имат достатъчно пробойни и „неконсенсусни“ места. Междувременно разграбването на болниците, на парите на НЗОК и доплащането от пациентите ще си продължат.

Особено гнусно е обаче друго – продължаващата дресировка на публиката и подмяната на основни принципи. Колкото повече „дебатираме“ как да финансираме здравната система, толкова повече електоратът се убеждава, че това е най-важното; че ако има повече пари, системата ще работи по-добре и че смисълът от съществуването й е финансирането й. А основната причина да съществуват организирани здравни системи е коренно различна. Те не съществуват, за да се издържат болници, бизнеси и политици. А за да дават възможно най-добър и равнопоставен достъп на тези, които се нуждаят от здравни грижи, и за да осигуряват по-качествен живот на гражданите.

Според данните на Евростат за 2016 г. 42% от смъртните случаи в България е можело да бъдат предотвратени – както с по-качествени медицински грижи, така и с по-ефективна здравна система изобщо. От Световната здравна организация дават елементарен пример: сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смъртност в България. Те пък биха могли да бъдат контролирани, инвалидизацията и смъртността да бъдат намалени с евтини мерки – добре организирана и ръководена превенция с цел намаляване на тютюнопушенето, консумацията на алкохол и нездравословното хранене, и ефективно лечение на хипертонията, която пък е сред основните причини за развитие на последващите по-тежки болести и което също е евтино. В България обаче пари и енергия за това няма, тъй като целият ресурс отива в инвазивна кардиология и слагане на стентове за по 10 000 лв. на всеки втори пациент. И понеже още има останали хора без стентове, сега търсим начин да платим и това, че и да повярваме, че по-важно няма.

Повечето от нас не харесват това, което виждат в огледалото. Лошото е, че решават проблема, като спират да се оглеждат в него.

Янина Здравкова

http://segabg.com