Този разказ не е опит за конспирация, а обикновен, спокоен, човешки анализ на заобикалящата ни действителност в последните две години

Този разказ не е опит за конспирация, а обикновен, спокоен, човешки анализ на заобикалящата ни действителност в последните две години.

Когато се погледне от хоризонта на времето, всъщност нищо друго не е провалено, освен познатият живот на хората. Нищо.

Китай беше започнал да се превръща в сериозен икономически и геополитически проблем за подложените на задъхващи административни регулации, безумни регламенти и лобистки интереси европейски и американски администрации.

Държавите, мотори на съвременните икономики се задъхваха от свръхзадлъжнялост и неумение за управление на мрежови процеси в извънредно непозната, глобална среда.

Днес, две години по – късно „белият“ свят разполага с такова количество „нови“ пари, с каквото вобще не е разполагал в историята си, Трансационалните икономики, базирани предимно на услуги се трансформираха, субсидираха и компенсираха, инфлация, като днешната не е имало от 2007 г..

Последната година с висок икономически растеж и бум на инвестиции, преди Световната икономическа криза.

Такъв рестарт би могъл да се случи безнаказано само в още един случай – при война.
Изобщо не става дума за заговори, конспирации и теории, но парите са най-ясният индикатор за нещо не толкова видимо, колкото ни се струва, от съществуването им до днес 😉
А те бяха, и са тихи и спокойни. През цялото време.

В нормална ситуация, криза от такъв мащаб би била Черният лебед, стрес теста за оцеляване на света, и би довела до пълна разруха.
Това не се случи.

Много компании не оцеляха, защото са основно експортно ориентирани и ограничени въпреки глобалните пазари от безброй ненужни, безсмислени, зверски, лобистки, политически, не пазарни регулации.

Тази криза показа основно две неща – Първо – идеята за глобализация е нещо страхотно на книга, но когато е в рамката на политически натиск от регламенти и непазарни механизми, като субсидиите, е просто колос на глинени крака.

Парекселанс социализъм, опакован като „десни, народни политики“.
И второ – здравните системи, превърнати в печатници на пари, но не и в грижа за здравето, просто не работят.
Никъде, в световен мащаб.

Дали съществува този вирус е безспорно, и не подлежи на съмнение.
Но аз съм абсолютно и непреклонно убедена отново в две неща – първо, че това не е чист, естествен вирус, а модифициран, и никой, никога няма да е в състояние да ме убеди в обратното.
Дали е случайно, или умишлено „изпуснат“ ще гадаем известно време след като отшуми. В света на технологиите и дефицита на политическо лидерство в световен мащаб, няма да е дълго времето, в което политНЕкоректната истина ще стигне до нас.

За щастие, или нещастие, всяко едно създадено чудовище в историята на света, винаги убива създателят си.
С цената на много, много, косвени жертви.

И второ – ваксинация по време на пандемия, е най-голямата глупост в човешката история. Самият смисъл на ваксините е превантивен. Да ваксинираш непосредствено с върлуващ, неконтролируем вирус, води до адаптирането и мутациите му, и вместо да гасим пожар, палим огън.

Така или иначе обаче, това е новата реалност, и ние буквално нямаме избор, ако не се съобразяваме с нея. В нито един смисъл. Освен ако не искаме да сме капсула извън света.
Тъжно, но факт.
Адио, любими мои ❤️

Силвия Георгиева