Токовият удар Гинка – капан за властта

Само за броени дни името Гинка сигурно стана най-популярното в цялата страна. От миналия петък насам една бизнес дама, изплувала от нищото, на име Гинка Върбакова, стана най-популярният, а и най-издирваният човек в страната, след като стана ясно, че тя и нейното дружество „Инерком“ са одобрени да купят акциите на ЧЕЗ в България.

Чешкото дружество след 14 години на българския пазар реши да се оттегли (дали панически, под натиск или по друга причина, предстои да разберем) и изведнъж като токов удар блесна името Гинка. Още щом се появи на бял свят, то като високо напрежение взе и първата си жертва. Министърката на енергетиката Теменужка Петкова хвърли оставка, за да не оставали съмнения в сделката и да не се петняло името на правителството. Петкова можеше и да оцелее на поста си, ако в цялата страна не се понесе колективен вой на възмущение, изумление и потрес, особено щом се разбра, че новата собственичка на ЧЕЗ е нейна близка приятелка, а според първоначалните информации – дори и кума.

Няколко часа след оттеглянето на Петкова на сцената се появи и Борисов, който обяви, че той я е посъветвал да се оттегли, за да разсее всички съмнения и чесане на глави около аферата. Опасявам се обаче, че вече доста дни след официалния анонс въпросите по случая са много повече от отговорите.

Отговори всъщност няма, а това винаги издава неприятния аромат над задкулисие и невидимия кикот на хора зад сцената, които си мислят, че и този път фокусът е успял, а илюзията се е получила съвършена. В една страна, която е пълна с икономически мистерии от най-долен тип, е много трудно да изстискаш реален гняв от хората, но щом той е налице, тогава значи провалът на сценария е абсолютен факт.

Цената на сделката също, оказа се, крие мистерия. Официално обявената стойност от 320 милиона евро или 626 милиона лева не е съвсем точна. ЧЕЗ-България има кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие от 2016 г. в размер на 116 млн. евро, или 227 млн. лева. Правилата изискват при продажба на дружеството заемът моментално да става изискуем и следователно купувачът трябва да покрие и него. Така цената скача до солената стойност от 853 милиона лева. И изведнъж се появява Гинка Върбакова, собственичка на световно неизвестното дружество „Инерком“, декларирало загуби в последните няколко години, и обявява на всеослушание, че ще купи ЧЕЗ с кредит от световна банкова институция, чието име не можела да каже.

Тук взимаме лист и химикалка и започваме да смятаме. Дружеството на госпожата е създадено през миналата есен с начален капитал от 50 хиляди лева, а самата бизнес дама притежава соларни паркове с мощност 23 мегавата, за които все още изплаща кредити. И коя ли е тази голяма банка, която ще рискува да се гмурне в толкова мащабна сделка с Гинка? Това е все едно някой самоубиец да скочи в блатиста река с гладни крокодили и да иска да сключи застраховка за живот.

В кулминацията на скандала Гинка Върбакова се появи пред Нова телевизия, за да покаже лицето си на народа и да даде обяснения за сделката пред най-придворната медия, очевидно специално избрана за случая. Интервюто беше телевизионно фиаско. Ако спектакълът трябваше да ни убеди в достоверността на купувача и на неговите икономически възможности, то резултатът беше съвсем противоположен. Върбакова се опита да продаде на обществото такива легенди и вълшебни приказки, че вероятно в тях не биха повярвали дори и децата в детските градини. Тя познавала министърката Теменужка Петкова, и то от близо 20 години, но доскорошната енергийна шефка нямала нищо общо със сделката. Тя (сделката) била извършена изцяло по чешкото законодателство. Тук Гинка, без да иска, вкара правителството в съвършения политически и логически капан.

Ако приемем, че тя не е подставено лице, то тогава кабинетът е трябвало да си направи труда да проследи стратегическа сделка за българската държава, за дружество, което оперира с над 1 милиард лева. А ако Гинка е просто марионетка, подхвърлено на медиите мюре, то тогава възникват тежки подозрения до каква степен корпоративните тумори и олигархичните метастази са прояли управлението до степен на тежка нефункционалност и умствено умопомрачение.

На други наблюдателни зрители им направи впечатление офисът, стерилен и празен, подобен по-скоро на театрален декор, отколкото на помещение на кипяща бизнес организация, както и това, че в интервюто си Гинка спомена за офшорки, но на следващия ден на сайта на телевизията тази фраза беше старателно свалена от репортажа, все едно лошата актриса никога не е правила сценичен гаф.
Всъщност тази поява на Гинка не беше първата. Първата стана с едно мистериозно (пак мистерия, нима това не е проклятието на България) интервю с нея, пуснато в БТА, без автор, а и без много ясна цел. Всеки текст, който получава публичност по този начин, не само не може да свърши работа, а дори работи като доказателство, че конспирация има и че предстоят още много черни фокуси, които допълнително ще помрачат картината, която се опитват да ни представят.

Политическите реакции около скандала не закъсняха и те не изненадаха с особена оригиналност. ГЕРБ веднага се опитаха да се направят, че нищо особено не се е случило. Следих внимателно турнетата на говорителите на тази партия. Няколко опорки веднага се набиха на очи. На първо място, че държавата няма нищо общо с Гинка и нейните бизнес претенции. Че ако се вдига толкова шум за ЧЕЗ, защо никой не шумял за продажбата на Нова телевизия например. Че сделката в крайна сметка ще бъде проверена обстойно от ДАНС и НАП и че обществото може да спи спокойно своя розов сън в безвремието на абсолютната стабилност. Най-накрая в темата влезе и премиерът Бойко Борисов, който пред младежите на ГЕРБ обяви, че не може и да става дума държавата да изкупи ЧЕЗ, както и че проклетите социалисти, ако толкова много днес искат одържавяване, защо са продали енергоразпределителните дружества през 2005 г., че днес да стоварват тази отговорност върху него.

Всъщност тук сме длъжни да поправим министър-председателя, защото в думите му има фактологична неточност. ЕРП-тата бяха приватизирани, но не от кабинета на Сергей Станишев през 2005 г., а от правителството на Симеон Сакскобургготски предната година. А самият Бойко Борисов по онова време беше най-медийната част от кабинета и е странно, че не помни толкова важен факт, нито че не може да го датира правилно.

А ще си припомни ли, че по време на първото му правителство държавата реши да продаде и блокиращите квоти в тези дружества, като по този начин ги пусна изцяло на свободния пазар, а днес негови тогавашни министри са разследвани за тази сделка?
Изобщо опитът на ГЕРБ да внушат спокойствие по темата се сблъсква с упорития отказ на много българи да приемат успокояванията наготово, защото нашествието на „гинките“ е така повсеместно във всяка сфера, че мнозина се обърнаха с гняв назад, за да преразгледат самоубийствената мантра от началото на прехода, че „държавата е лош стопанин“. А такава ядосана ретроспекция никога не вещае добри поличби за което и да е управление.

БСП пък видяха именно дългата ръка на Борисов в контракта „ЧЕЗ“. Лидерката на социалистите призова премиера да не се крие зад Теменужка Петкова и да каже истината за всичко, което се случва пред очите на хората. Истината е, че скандалът с енергоразпределителното дружество даде възможност на левицата да си поеме въздух след драмата с декларацията за Народния съд и ги върна в парламентарния мач с поне няколко възможности за дузпа. Вероятно именно тази голова ситуация стана причината от нафталина на депутатското безвремие да бъде изтупан лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, който упорито се опитва да настигне своя предшественик Яне Янев по количеството на изстрелваните във въздуха интриги, подмятания и намеци. Аптекарският бос, противно на заявките му, че е опозиция, реши да обвини Нинова, че е лобирала за друга фирма в сделката с ЧЕЗ, приписвайки, без да желае вероятно, някакви свръхбизнес умения на социалистката.

Темата с ЕРП-тата у нас от зимата на 2013 г. е заредена с тревожен гняв и протестно скърцане на зъби. Тогава, нека да припомним, в хаоса на повишените сметки за ток хиляди излязоха по улиците на страната и поставиха преждевременен край на първото правителство на Бойко Борисов. И всеки, който си мисли, че номерът „Гинка“ ще мине по някакво чудо, е добре да си припомни повеите на политически студ, които се носеха тогава по улиците на големите градове. Защото този народ, обезверен, обезсърчен и отчаян, трудно тръгва срещу някоя власт, защото не вярва на никого и ядовито псува под мустак срещу колективното политическо тяло. Но когато се опиташ да го излъжеш и му бръкнеш в скъсания джоб и изтънелия портфейл, се вдига, зарязва търпението и си търси правата.

И не знам как ще се чувстват „гинките“, когато този сюжет се повтори, защото е зима, снегът натрупа навън, а сметките идват като неочаквано проклятие. За хората. Но и за властта. Винаги и за властта

Александър Симов

Резултат с изображение за Александър Симов

http://retro.bg