Трагедията в Турция не е нашата трагедия

Бедна ви е фантазията какво е там да си безработен или беден.
Получавам серия от писма от мои бивши турски студенти. Искат да знаят здрав ли съм, добре ли съм. Твърде трогателно … Питам как оцеляват.
З…… работила като готвач в детска градина, сутрин и обед. Сега е безработна и без доходи. Нито лира дори. Има девет братя и сестри, всичките са безработни. Родителите и притежават малка кръчма в Адана, затворена е, трябва да изплащат заем и наем. Превърнала е кухнята в свое ателие и е направила проект за паметник на загинали в транспортна катастрофа …
Х…… е наела ателие и произвежда керамични фигури за туристическия пазар в Егея. Туристи не се очакват. Дъщеря и е студент в Ескишехир и очаква помощ единствено от майка си.
Б…. остана сирак. Много кадърен, завършва мастър клас. Живее в студентското общежитие. Получил от леля си торба макарони, боб и леща. Добре бил, влюбен бил, чувствал се щастлив, кани ме за кум. Иначе няма пари и за чай….
Н……. е бременна, омъжи се за строителен предприемач с бъдеще. Беше учителка по рисуване. Училището крета, строежи няма и се надяват да заминат при роднини в Германия, но границите са затворени. Пита дали мога да ги преведа през българската граница и да ги закарам до Мюнхен. Отчаяна е и желае да роди детето си там.
И…… е инвалид. Вече не може да се движи сам. Студентите са направили график за неговото оцеляване. Моли даренията да не бъдат в храна и дрехи, вече няма място за получените подаръци. Баща му също е инвалид и получава скромна пенсия като бивш политически затворник в Белене.
Е …… ми споделя, че той остава верен на идеите на комунизма въпреки моите съвети и се надява, че сега е настъпил истинският момент за победа на пролетариата и че сега братството и равенството ще изрият незаконния капитал и корупция.

Твърде тъжно. Да се чудиш на кой и как да помогнеш.

вм

Велислав Минеков

 

loading...