Трагедията на моето поколение

Една драматичност, накратко, винаги е лична, наивна и прилича на фарс. Но е задължително да се регистрира.
Живея в епохата на американската свобода. С нетърпение чаках тази епоха. До днешните, последни дни, когато неувереността на живота ни се превърна в разочарование.
Великото радио “Свободна Европа” тези дни излезе със заглавие “Свободата на словото не е абсолютна”.
Чувал съм го от някои ужасни либерали. В контекста на материала на „Свободна Европа“ също съм съгласен /ставаше дума за порно журналистиката/.
Но имам един спомен.
Противоречив вече – тежък, разочароващ спомен. Когато слушахме тайно „Свободна Европа“ през 1984-та, когато Владо Костов нареждаше смели думи и разчитахме на информация от черните станции – тогава „Свободна Европа“ не ни каза това. Че свободата на словото не е абсолютна. Напротив, тогава радио „Свободна Европа“ твърдеше, че свободата на словото е абсолютна ценност. Е, явно това свърши.
На кого да вярвам – на детето, което помни абсолютната свобода, която тогава нарушаваше закона, или днес, когато неабсолютната свобода пази най-противните прояви на демокрацията. Риторично е.
Това е накратко трагедията на моето поколение. Тя не е проблем на някакво радио, пропагандиращо западни интереси. Тя е проблем на всички, които така построиха демокрацията, че в голяма степен тя започва грозно и гротескно да прилича на късния социализъм.
А това е епохална беда. Епохална.
lentata.com