ТРИМА.
Точно толкова души са необходими, за да се избере генерален директор на „БНТ“. Не ти трябва никаква гилдия, не ти трябва никакво обществено мнение – трябват ти трима в „СЕМ“, за да си имаш директор на телевизия. Емил Кошлуков така беше избран.
Мандатът на Кошлуков изтича през април и предстои избор на нов генерален директор. Би било безумно той да бъде избран от този състав на „СЕМ“, но още по-безумно би било той отново да се избира от толкова тесен състав.
Личното ми мнение е, че новият генерален директор на „БНТ“ трябва да се избира пряко от Народното събрание с мнозинство от 121 човека, а не от „СЕМ“ с мнозинство от трима. А що се отнася до „СЕМ“, поне аз не виждам особени причини за съществуването му – „КРС“ спокойно може да изпълнява регулаторните функции.
„Има такъв народ“ предлагат сериозни промени в Закона за радио и телевизия и да ви кажа, в тях има хляб. Просто има нужда от категоричност, за да може „БНТ“ да изпълнява обществените си функции.
А що се отнася до самата „БНТ“, пред нея има дълъг път на трансформация – от държавна телевизия (каквато тя практически е) тя трябва да стане обществена (каквато трябва да бъде).
Тук идва неприятната част, която пък обаче е лесна за обяснение. Ако искаме „БНТ“ да бъде обществена телевизия, това означава едно простичко нещо – че ние като общество сме готови да плащаме за нея. Свободата на словото нито е удобно, нито е евтино занимание, приятели.
Естествено, това няма как да стане за една нощ. И за една година няма как да стане. Но – поне, съдейки от работата си – „БНТ“ се нуждае от поне двойно по-голям бюджет, за да може да функционира ефективно. И този бюджет не трябва да го вади министърът на финансите, а трябва да го вадим ние. Защото, тогава е обществено, другото е бошлаф.
Та, в едно изречение, това е пътят пред „БНТ“: в рамките на три-четири години да стане такава телевизия, че ние да плащаме по 30-40-50 кинта на година за нея. В името на това да имаме напълно независим, обективен и тотално достоверен източник на информация, който покрива и социалните ни очаквания.
Не забравяйте: свободата на словото не е даденост, а е нещо, за което се биеш. И е скъпо.
Мартин Димитров