ТРЯБВА ДА НАМЕРИТЕ ТОВА ДЕТЕ

Задайте си въпроса – какво ще стане, ако не намерим Сашко от Перник. На пръв поглед – нищо. Ние така живеем – от едно примирение в друго примирение, опаковани в амнезия.

Но все пак – какво ще означава Сашко да потъне вдън земя?

Дали това ще прилича на примирението с войната по пътищата? Прилича ли на скуката с демографията? Забавно ли ще е като безплодния политически сеир?

Ако Сашко не се намери, жив или мъртъв, това значи че нито едно дете вече не е в безопасност. Това значи, че не можем да ги опазим при разходка. Това ще е показател не за умираща държава. А за разлагаща се.

Съгласете се с предположенията, че изчезването вече не е “изгубване”. Детето е някъде и изпаряването му вече говори за организация, за съзнателна дейност.

Има ли още човек, който вярва че детето се е изгубило? И че е “някъде там”?

Някои от нас помнят още случая “Съвестин”. Дете, изчезващо вдън земя. Няма го. След като го няма е ясно едно – някой престъпник, изрод е победил цялата ви организация, наричаща се държава.

Сега е същото – въпреки, че сме в ЕС, въпреки технологиите, въпреки невиждана мобилизация на хората – пак ли ще победи изродът, отмъкнал дете?

Трябва да намерим, да намерите това дете. На всяка цена. Или да се откажете от всички български деца и да дадете на други племена да ги гледат.
Като се замисля – точно това се случва.

Мартин Карбовски