УБИЕЦЪТ ВРЯСКА „ДРЪЖТЕ УБИЕЦА!“

„“Смрадовете“ си дойдоха на думата. „Смрадове“ – така д-р Пламен Пасков нарича средствата за масова дезинформация, собственост на единен център – пропагандния тръст на най-едрия банков капитал. Тук в България, си имаме два големи телевизионни смрада, около които гравитират по-дребни, но не по-малко смрадни медийни оръдия на лъжата. В „смрад“ разбира се, е превърната и т.нар. Национална телевизия, единственото „национално“ качество на която е, че бозае национални пари, а пробутва антинационална истерия.

Та всички тия „смрадове“ по даден знак от снощи повишиха до максимална степен олелията за „руските военнопрестъпници“, които са оставили камари трупове на цивилни в Мариупол и край Киев. Това е отвратителният крясък на убиеца, който врещи: „Дръжте убиеца!“ Това е непоносимото клише, което съпътства всяка война, разпалена от САЩ. Това е надстройката на лъжата. Американските подстрекатели и местните им оръдия извършват масови престъпления, за които обвиняват отсрещната страна, заклеймяват я, разследват я и я осъждат. Пропагандната машина и международният съд са в техни ръце. И разбира се – парите. Това решава всичко.“

„Всичко ли? Вече не. Особено в България. Трудно ще ни карате, измамници, да повярваме, че руските военни са извършили масови убийства на цивилни в Буча и Мариупол.

Първо – защото нямат никакъв интерес да го правят.

Второ – за да избегнат всякакви фатални грешки и последвалите ги обвинения, руските командири непрекъснато инструктираха офицерите и войниците да пазят живота на достойнството на мирното население в Украйна. Та нали “ забавянето“ – което смрадовете пропагандираха като „слабост“ – в настъплението на руската армия, се дължеше именно на стремежа да се гарантира максимална безопасност на цивилните граждани.

Трето – защото руси и малоруси са братя. Руснаците няма да тръгнат да изтребват народ, който е техен едноутробен брат. А на САЩ, ЕС и  НАТО не им пука за украинците. Украйна за тях е поредният гостоприемник за паразита, една черупка.“

„Четвърто – пълно е с автентични видеа, на които мирните украински жители с плач говорят за зверствата на истинските убийци – украинските „нацики“, особено в Мариупол. Хора са били застрелвани в главата просто за да се увеличи броят на цивилните жертви, които после ще бъдат „открити от правозащитниците“. Дечица, оставени на произвола след разстрела на родителите си от спецназовците, са спасени от руски военни, които са  изкъпали, нахранили и подслонили мъничките страдалци. В записи, които няма как да бъдат обявени за фейкове, украински мирни граждани твърдят, че са използвани като жив щит от украинските нацисти, които не са им позволили да се възползват от хуманитарните коридори, отворени от руска страна.

Българите разбират руски език. Те лесно ще стигнат до истината, ако желаят. И огромен процент от нашия народ е наясно с истината. Професионалните измамници не могат да го излъжат, че руснаците са садисти, а татуираните с нацистка символика украински ултраси са жертви или защитници на хуманността.“

„Средният европеец обаче мучи като теле. Звери се телевизора и цъка с език – колко жесток е Путин. Но вече нищо не зависи от „средния европеец“. Този бройлер, отгледан в инкубатор, ще бъде анихилиран от същите задокеански мичуринци, които го селекционираха – ограничен, самодоволен, мислещ с телевизора и прикачен с абокат към банките. „Банките са нашите петролни кладенци“ ми разправяше „средният“  жител на Швейцария, където една бивша начална учителка взема над 7 хиляди франка пенсия. Този хумункулус изчезва заедно с европейските държави, които населява. Докато по екраните се развява по навик демонизирането на Русия – единствената страна, която можеше да бъде негов естествен съюзник.

Този, който вярва или се прави, че вярва в поредната американска лъжа, е обречен да изчезне. И това е обусловено не само от изменените реалности в нашия свят, а и със самата предопределеност на борбата между божественото и сатанинското. Пред очите ни се разиграва свръхчовешка, епохална битка. Нямаме право да я проспим.

Парадоксално ( всъщност няма никакъв парадокс ) малка, сиромашка, ограбена, изтерзана до колапс България, ще спечели в тая битка на световете. Защото сме свикнали да живеем бедно и да оцеляваме с малко. Защото не вярваме на „смрадове“. Защото знаем поименно националните предатели. И в скоро време окончателно ще ги лишим от власт. Може би дори вдругиден.“

Милена Върбанова