Уволнената сестра: Хората не умират в болниците от ковид, а от безхаберието в тях

Хората не умират в болниците от ковид, а от безхаберието в тях. Това каза медицинската сестра Веселина Ганчева в предаването „Въпросите“ по ТВ1. Наскоро тя бе уволнена от Столичната белодробна болница, като ръководството на лечебното заведение я информира за махането й с писмо чрез „Еконт“. Тя разказа за ужаса в здравеопазването:
,

„На никой не му е приятно да се говори за едни жени, които си дават живота и падат по коридорите от изтощение. Не е лицеприятно“, отбеляза тя, визирайки малкото медицински сестри, принудени да обслужват много пациенти. За трите години, през които аз активно се боря, никой от управляващите не си направи труда, за да промени нещо. Да направи така, че младите сестри, които завършват, да остават в българските болници.

Знам, много хора ни упрекват и казват – те реват само за пари. Но докато не направят едни нормални заплати, младите хора няма да останат в България. Една медицинска сестра стартира между 700 – 800 лева. Когато махнем удръжките, тя едва взима минималната заплата. Дори се е случвало да взима и под нея. Е как един млад човек, на който му предстои да има семейство, ще остане в България на тази сума?!

През 2019 година, още преди ковид пандемията, в нашата реанимация бяха останали трима колеги, едната от които на 74 години. Накрая от изтощение, лекарка, която работеше с нея каза, че я вижда да спи права. На мен ми пуснаха заповед, че трябва да работа и като старша сестра, и като главна, и да давам дежурства.

Принципно влизам във всички отделения, където има нужда и работя като редовна сестра. В един момент разбрах, че това не решава проблема, като запълвам дупките. Това ме накара да се включа в борбата на медицинските специалисти. Това, което ги подразни – първо, се борихме да се увеличат заплатите в реанимациите, за да може да привлечем други хора. Стигнахме до там, че министър Ананиев трябваше да дава обяснение какво се случва в реанимацията, в следствие на моите писания до всички институции. Дори аз да вляза там, ставаме 4 сестри. Те не могат цял месец да се грижат за прясно оперирани пациенти. Това е кощунство – и спрямо нас, и спрямо пациентите. Успяхме да привлечем още няколко сестри. Но сега пак сме на същия хал. Тази реанимация е пред затваряне именно поради липсата на сестри.

Махнаха ме, защото последното, които написах, преди да изляза в болнични, бе поредния сигнал до инспекция по труда за това, че хората в тази и другата реанимация за три месеца имаха по 200 извънредни часа изработени, които не се изплащат. Аз не искам да се появявам, но зная, че това по един или друг начин ще помогне на хората, които а там. Работила съм на две места. Работила съм в тази болница по 36 часа, без да излизам. Една колежка в края на 2019 г. за Коледа тя падна в коридора и получи мозъчен инсулт. Тогава си дадох сметка, че това не е начинът“.

При мен е идвала сестра, работеща на две места. Поисках й графика, за да видим къде можем да я включим на „половинка“.  Ние бяхме третото работно място и нямаше почти свободен ден. Отказах да я вземем на работа, като й казах –това е самоубийство.

След ковида, една голяма част от колегите напуснаха, друга част си смениха професиите, защото просто не се издържа на това, което е в болниците.

https://frognews.bg/