УМИРАМЕ И СВЕТЛО СЕ РАЖДАМЕ….

България е на българите! Защо ли тогава се чувстваме чужди в собствената си държава. Завиждаме на отношението към чуждите в нашата си страна. Защо да си българин, днес в България е срамно и унизително или поне така ни втълпяват медии и правителство?

На българска земя се веят чужди знамена. В българската ни държава агенти на ДС, завършили в Москва, ни убеждават, че най-важни са евроатлантическите ценности, а не българските, а украинците трябва да имат приоритет. По българските улици се чува чужда реч, а надписите навсякъде са на английски и други езици. По медиите защитават чужди държави.

Криворазбраната цивилизация бушува с пълна сила и унищожава като торнадо всичко българско. Евроатлантици, храненици на „Америка за България“ ни дават наклон на мисленето и остро критикуват и обиждат всеки с различно мнение. Кофи боя и помия се леят срещу тези, които се опитват да кажат нещо за България и българите. Варненски либерален моп плюе змии и гущери срещу всеки, който слага българско знаме на профила си и го смята за предател.

Свестните у нас считат за луди. Българите – за натрапници на собствената им земя. Патриотите – за предатели, предателите – за спасители. Независимост, свобода, Родина, България, Освобождение – забранени думи за новия световен ред и новговор!

Само, че Посолството има проблем. Ние сме европейци от тринадасет и повече века! Ние сме в Европа, когато на техния континент не са били изобретили още колелото. Ние сме дали култура и азбука на много славянски народи. Ние сме били империя, когато техните предци не са можели да четат и да пишат и са били малки разпокъсани държавици. Ние – българите, сме солта на земята, ние сме духът на Европа, нейната непреклонност, упоритост, духовност и култура. Ние сме тези, които сме на въпреки – и срещу средновековните клади на вещиците, и срещу пращането на хора в концлагерите, и срещу ковидистерията, а сега и срещу надигащата се глава на нацизма. Ние сме здравия разум в един побъркан свят.

Затова и няма да успеят. Българите са способни на съпротива. След пет века робство, и над 40 въстания, извоюваха свободата си с помощта на Русия. Ставаха живи торпили, за да пазят небето над София от американските бомби по време на войната. Пътуваха три дена пеша и се хвърляха в боя и печелиха по време на Сръбско-българската война, дадоха 37 000 души загинали във войната срещу нацистите по време на Втората Световна война. Изградиха отново и отново държавата си от нищото!

Ние сме били, сме и ще бъдем…..а вие носите само смърт и разруха и мястото ви е в забвение!

И ще завърша с един стих на великия поет на България Димчо Дебелянов, загинал на фронта за България, стих, който много отива на нашия народ:

„Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.“

Ще умираме и ще се раждаме, ще рушим и ще изграждаме, но ще бъдем! Защото СМЕ БЪЛГАРИ!

Да живее България!
Елена Гунчева
https://t.me/elenaguncheva