УСЕЩАНЕ ЗА КРАЖБА, УСЕЩАНЕ ЗА ПРЕСТЪПНОСТ

Разбрахме, че според „Прозрачност без граници“ „усещането за корупция“ в България се е засилило през последната година. Прекалено меко казано. Усещанията могат да са различни – от лек допир, до усещането като са те пребили до смърт. А ние усещаме корупцията като нещо, което ни ограбва и ни пречи да живеем нормално.
И не, няма да наричам това корупция. ТОВА Е КРАЖБА ОТ НАРОДА. Корупция е, когато се получи малък подарък или дребна комисионна за нещо законно. Но „комисионни“ от 30 % нагоре за поръчки за милиони и милиарди, е откровена и нагла кражба. И усещането е изключително неприятно и болезнено.

И още по-интересно ми е, защо дежурните на ГЕРБ веднага не изприпкаха да напишат по някое опровержение и тежки размисли как черното не е черно, как кражбата не е точно кражба и как борбата с корупцията е мазна и зрелищна като пехливански борби. Даже може да цитират главатарят на Оная комисия /която се бори с корупцията/, който отново да заяви с честни сини очи, че всички политици са чисти, невинни и с бели крила. Особено Пеевски. И Султанка. И Цецку и всички. Горките на една заплата живеят, кърпят им чорапите, живеят в дарени жилища, че нямат пари да си купят свои….Светци!

На последно място в Европа. Дотук с изпълнението на европейските препоръки и изисквания. В прав текст ни казаха, че на практика не само нищо не сме направили срещу корупцията, но и си я отглеждаме грижливо. И всички са навързани като свински черва – политици, бизнес, изпълнители на обществени поръчки, медии. Всички крадат! Не, не са корумпирани, КРАДЦИ СА!

А усещането е, че сме жертви на брутална престъпна банда, която продължава да ни ограбва и то пред очите на Европа. Конгречулейшънс, Боку!

Елена Гунчева