Утре тези чалга-абитуриенти ще са нашите политици, лекари, адвокати, бизнесмени

С един приятел се разхождахме в парка. Изморихме се и решихме да изпием по нещо в най-близкото кафене, което се оказа кафенето на хотел „Витоша“. Седнахме на масички отвън, където кънтеше задушаваща чалга до смърт. Помолих сервитьора да спре този ужас, той ми каза, че вътре имало абитуриенти и не можело. Поведох преговори да махне външната колона, за да може абитуриентите, безвкусни простаци, да си слушат вътре и да се инспирират за живота, а ние отвън да подишаме нормалност. Момчето махна колоната. И така успяхме да изпием по един чай, притискайки масовата простащина да бъде по-прибрана. „Където има опасност, има и спасение“ (Хьолдерлин).

Човекът се е откъснал от животинския свят благодарение на своя разум и формирането на естетически вкус. Иначе щеше да е просто разумна маймуна, крокодил или нещо подобно, лишено от естетиката на душевността и нуждата от красота. Анимализацията и опростачването на тази нация избива в по-лек или по-тежък криминалитет, и в поевтиняване на политическите елити.

Все по-елементарни водачи, всевъзможни парашутисти, политически гамени, парламентаристи от кол и въже, партийни активисти, смайващи с глупостта си. От няколко министерства вече ми казват: „Досега не сме имали по-тъп министър!“. Не казвам нищо ново. Нагонът към пошлото е заразен и за съжаление вече е държавнотворен.

Щом на 24 май ми се наложи да слушам чалга. Утре тези чалга-абитуриенти ще са нашите политици, лекари, адвокати, учители, инженери, пиари, бизнесмени, журналисти, полицаи, обществени естети и пр. Всъщност, те вече са. Чалгата не е просто музика. Не е спорадичен мързел. Тя е нашето всичко. Конструкция на душите. Блуждаещи танкери с газ. Схеми. Елементаризиране на отговорността. Политическа гротеска. Културен министър като подигравка. Non foras ire, in interiore homine habitat veritas. (Не излизай навън, истината обитава вътрешния човек!) Чалгата съставя нашето вътре. Проект на неслучила се култура. Както казва Юнг в своята автобиография, разказвайки за студентските си години: „Лекомисленото подценяване на Мефистофел ме засягаше лично…“

Ако някой си мисли, че може да е елегантен в опростачената клетка, да му кажа: не може. Множеството е хищно, то е жив организъм, който поглъща различния нюанс, смила го, неговата обновяваща се тъкан е от себеподобни, то произвежда себе си…

Калина Андролова