УХАНИЕ НА…НАДЕЖДА!

В желанието си за промяна, полезно е да знаем без илюзии, как в политиката се подвизават и представителките на нежния пол и дали са по-различни от мъжете…
Еманципацията напредва неумолимо в политиката. Имаме си министЕрки, депутатки, че и евродепутатки. Но къде се дяна „Вечната Амбър“ на политическата ни сцена? О, да – Тя тихо се покри на топличкото посланическо местенце в Анкара, след бурната си кариера, съпоставима единствено с тази на „Премиера Слънце“

Пословичен е нездравия интерес на медиите, че и на всинца ни към аромата на бельото на „елита” ни. А че е понацапано, виждаме ежедневно от неспирните скандали в общественото и медийното пространство. В случая, с оглед субекта на коментара думата „аромат“ е заменен с по-изисканата „ухание” – заради марковото бельо и използваната европейска козметика от притежателката им.
В съзнанието на хората собственото име Надежда е част от сакралното триединство от имената на сестрите Вяра, Надежда и Любов. Пораждащо красиви представи и емоции. Особено, ако носителките му са надарени и с физическа красота.

Визията на красивата жена винаги е продавала стоката. И това го знаят отлично рекламодателите. Политическите „PR” брокери, също. В зората на „демокрацията” вакуумът бе запълнен със зрялата красаваца Надежда – бивша Михайлова, наречена от медиите и да не си кривим душата, от повечето мъже – „Хубавото Наде”. Венцехвалена от услужливите и продажни медии с прозвището „Синия ангел” на демокрацията. Но, какво ли общо може да има тя с достойната и велика Марлене Дитрих? Отказала дори на могъщия Адолф Хитлер приятелство и интимност.

Харизмата и дълголетието на политическата и държавническа кариера на Надето може да се сравни единствено с тази на нине управляващия държавата ни Бойко Борисов. Като всеки от тях, в борбата за кариера в политическата ни джунгла е използвал специфичните за пола си оръжия. В предишен коментар бях изразил своя потрес от умелото използване от Б.Б. на медии, бизнес и властови структури, за издигането си на политическия и държавнически Олимп. От където мята страшни, но нисковолтови мълнии винаги към прежде управляващите, а днес към критикуващите го.
Влизайки за биографична справка в Уикипедията, данните за блестящата и дългогодишна кариера на съперницата му са сравними с неговите. Пак от публичната и биография разбираме, че когато е аут от държавната ясла, освен като депутат, беше винаги и на топли ръководни, обществени длъжности, явно не безвъзмездно. Същинско нашенско „материално момиче”, макар, че не е пропяла като Мадона.

Ракетата – носител, както е видно бе здраво яхнатия СДС. Оцеляла е след многобройните отлюспвания в партията. Максимално е изсмукала предоставения и материален и властови ресурс. Дала и тя своя принос за идейната агония на СДС. Който, от подкрепено от милиони привърженици движение, се спаружи в партийка, поддържана от шепа реститути. Неприпозната като своя от бизнеса и широка част от дясно мислещите.
По нашите балкански ширини, жените, преобладаващо правят кариера, покачени на раменете, или от скута на силните мъже, заели любимата в Ориента поза „шадраван”. Традицията е налице. Достатъчно е да се прелистят мемоарите на наши писатели и държавници от началото на миналия век и ще лъснат имената на Султана Рачо Петрова, Мара Белчева, г-жа Муткурова, г-жа Винарова и куп други любителки на задкулисната власт. Ползващи активно явните си и скритите под многобройните си фусти тайни женски оръжия.

В духа на новото време, амбициозните представителки на нежния пол отдавна не се задоволяват със задкулисен диктат, както своите баби и прабаби. Еманципацията, интелекта и споменатите женски „чалъми” вече ги изстрелват начело на важни държавни служби, министерства, партии, че дори и държави. В последните десетилетия от новата ни история жълтите медии хвърлят обилна светлина в тази пикантерия. Но тук, за сега, историята все още мълчи. И тя си има давностен срок. Но бдителната Елена Костова, след поднесения от съпруга и като щедър дар – гаража на ЦК на БКП на задружното тогава семейство Михайлови, спусна бариерата за по-непосредствени, освен служебните контакти между благоверния си Иван Костов и изкусителното Наде.

В течение на годините се оказа, че болшинството от кадрите на СДС са креатура на ДС и БКП. Активно работещи за подмяната. Всеки от обладалите държавата ни политици остави някакъв словесен бисер, с който да бъде запомнен от поколенията: „За бога братя, не купувайте”, „Ега ти държавата, щом и бях зам. премиер”, „Ние ги хващаме – те ги пускат” и т.н. Не остана назад и Надето. През септември 1999 г. в публичното пространство излиза запис, на който се чува, как по време на предизборен инструктаж в Ловеч, Михайлова призовава местните функционери на СДС да „нахранят“ журналистите, за да ги спечелят на своя страна. Преди години, гордостта на страната, външната ни министърка „Хубавото Наде”, държейки здраво лоста за управление на германския си колега, обучаващ я на висш дипломатически пилотаж в самолета си, изрази мнението, „че клошарството е личен избор, а не цивилизационен, или икономическа принуда”. След изтеклите от тогава години, когато явлението стана вече повсеместно, разбрахме, че е било право момичето. И то не без ентусиазираната и помощ.

Да… За онзи период тя бе все още „момичето”. Но годините се търкалят и тя прехвърли петдесетака. А както казва народа, след него – „Мамата си трака”. В младите си години, като в рекламата за медикамента „Трабестан”, тя „вдигаше самолета” ли, рейтинга на партията, или каквото друго си помислите. Но старостта не прощава никому. Вече са видни издайническите белези по лицето и с торбичките под очите, кафявите кръгове и силно изразени скули, Хубавото Наде вече се прости с прозвището си.

И най-накрая Надежда Михайлова – Нейнски се прости и със СДС. Решението си съобщи в отворено писмо до медиите. Неусетно в съзнанието ми тогава възникна картината на откачване на пилотирания модул от ракетата носител. Кадър, излъчван многократно по „Дискавъри”. В конкретния случай, изгарящата в атмосферата степен на ракетата е изпадналия в тази ситуация СДС. А Надежда бе изстреляната в пилотирания модул към Европарламента. Съвсем логично, след високопарната и лицемерна тирада за напускаането си, в края на писмото е фразата: „Не аз напускам СДС. С днешното решение СДС ме напусна. Но оставам като евродепутат на Синята коалиция в Европарламента“. Хе-хе…А защо не напусна тогава и Европарламента?

Отново сме в навечерието на избори. За всеки предизборен маскарад. новите костюми и маски се изготвят прецизно. Но, под тях ще се крият познатите измамни мутри и муцуни, или вече на техните преки наследници. Както виждаме, нашите управляващи не са образец дори на елементарен морал. Но кой съм аз да се габаркам с едната ни НАДЕЖДА? Прашинка… Но, попадаща в очите на хората, тя ще ги накара да ги разтъркат и да провидят реалността!

Светослав Атаджанов

Снимка на Светослав Атаджанов.