Участта на слугите

Oще отпреди падането на Стената наблюдавам по нашите земи участта на слугите. Тя никога не е радостна.

Едно време, процесът изглеждаше по следния начин. Обявява Партията-майка някаква политическа „линия“ – с данданиите му, репортажите, уводните статии, кинопрегледите. Навсякъде из страната се разгръща „всенародна подкрепа“. Всички се надвикват, за да докажат вярност, а най-силно крещят слугите – онези, които в момента не са никои, но са убедени, че ако викат достатъчно силно, „отгоре“ ще ги забележат и ще ги „изтеглят“ в някой „апарат“.

Добре, ама не след дълго „горе“ една група преборва друга група. Обявена е нова „линия“, коренно различна от предишната. А тя, предишната, е обявена (обикновено – полу-чуто) като грешка или „забежка“. Някой трябва да го отнесе за тая „забежка“. Кой? Е, няма да е някой от „голямото добр’утро“, защото утре пак неговата група може да надделее и тогава да се случат различни неприятности.

Трябва да го отнесе някой, който не е никой. „Отгоре“ оглеждат терена за кандидати. Ами – ето ги: тия, които най-силно крякаха в подкрепа на предишната „линия“, оказала се „забежка“. И слугите се оказват, вместо „изтеглени нагоре“ – низвергнати.

Наблюдавах ги с определен научно-изследователски интерес. Винаги си тръгваха с опулени, нищо неразбиращи очи, в които напираше въпросът на въпросите: Какво не направих, както трябва? Не бях ли най-верният?
Най-отдаденият?

Винаги съм се смайвал, с каква лекота слугите влизат в тази спирала. Та те не са ли забелязали, какво се е случило с предишните? Очевидно, и да са забелязали, са си казали: „Ония бяха страшни тъпаци. Нито викаха
достатъчно качествено, нито коленичиха достатъчно убедително. Аз няма да съм такъв“. И хайде – следващия епизод, досущ като предишния.

В последните години, т.е. откак започна възстановяването на нравите, нагласите и дори на езика на бай-тошовия социализъм, отново се появи фигурата на слугата-лузър. Отново се чудя, всеки път, с какъв акъл слугите влизат в тази игра, след като е ясно, че накрая те ще отнесат големите шамари? И без всякакво чудене наблюдавам, как ги спохожда неизбежната в такива случаи участ.

Още в началото на постановката срещу Десислава Иванчева, с любопитство наблюдавах Петко Дюлгеров, който очевидно се беше съгласил да сътрудничи на прокуратурата срещу бившата кметица. „Точно тоя ще го отнесе накрая“ – си казах, след оглеждане и на останалите кандидати. Очевидно беше. С какъв обаче акъл се навря този Петко в големите шамари? Не му ли бе ясно, че каквото и да са му обещали прокурорите, накрая абсолютно нищо няма да му дадат? Напротив, ще му вземат.

Въртя се това дело месец след месец, Дюлгеров изглеждаше все по-нещастен. Може би си е представял, че ще се развява с яхта из топлите морета, но все си беше арестант. Накрая, очевидно най-сетне разбрал, че са го изпържили, се отказа от „показаният“ си. И се оказа снабден с инфаркт по домовете…

Тъй като от десетилетия знам, че такива примери изобщо не действат отрезвяващо на останалите мераклии, с любопитство се оглеждах: кой ще е следващият, хукнал с комсомолски плам да обслужва властта, само за да го
отнесе от нея накрая? Оказа се (ако подминем дребни фигури от местен мащаб) – новият Генерален директор на БНР и съвсем новият директор на Програма Хоризонт.

Какво знаем по случая досега? „Отгоре“ се обаждат в БНР и искат да бъде запушена устата на Силвия Великова, защото е против кандидатурата на Иван Гешев и освен това „призовава за протести“. Наличният към момента
директор на Хоризонт не изпълнява „линията“. Новият Генерален директор – за когото никой не е чувал и който, следователно, е очевиден кандидат за ролята на най-силно викащ, та да го направят „някой“ – уволнява директора
на Хоризонт и слага нов, който да следва спуснатата „линия“. И той я следва. Сваля Великова от ефир и й взема ресора.

Тук вече си проличава, защо тези игри са само за напреднали; и защо аматьорите, ако се намесят, попадат между големите шамари. Т.е. – защо слугите са слуги, а не господари.

В подкрепа на Великова тръгва мощно, автентично (т.е. за разлика от „всенародните подкрепи“ на слугинажа) движение. Двамата директори изпадат, естествено, в паника. Вместо на козируване и подчинение са се натъкнали на съпротива – нещо, което изобщо не са очаквали (та нали изпълняват „линията“, спусната „отгоре“?). Правят фундаменталната грешка да започнат, час по час, да се обясняват пред публиката – нещо, което не умеят да правят по един наистина смехотворен начин. Все още не си дават сметка, че са в зоната на шамарите: извадили напоказ нещо, което им е наредено да сторят тайничко и тихичко.

Съпротивата само нараства. Накрая директорите дърпат шалтера на Хоризонт, за да изпълнят „линията“ в най-буквалния смисъл – т.е. Великова да не е в ефир.

Представям си, как са се поздравявали с тази своя решителност. Е, сега „отгоре“ няма как да не ги забележат, колко са верни и отдадени на „линията“…

Обаче последното, което искат „горе“ е скандал с такива чутовни размери. Те са хора от сенките и предпочитат да действат в здрача. Внезапно „линията“ рязко се променя. Двамата радио-директори са прекалили в рвението си и са изпаднали в „забежка“. Следва разпит в ДАНС.

Огромна е вероятността да бъдат съдени за нещо много лошо, като например тероризъм, напоследък предефиниран от прокуратурата като „всяване на неувереност в населението“. Е, каква увереност, след като
радиото никога не е спирало по този начин, дори по време на война, а сега – цели пет часа? Какво са си помислили бабите на село, гледайки с недоумение замлъкналата „радиоточка“?

Могат да го отнесат, разбира се, и по десетки други параграфи, защото все пак са изложили тия „горе“ със своето неуместно рвение. Може и инфаркти по домовете да има…

Сега предстои големият директор да започне да топи малкия директор, за да спаси собствената си кожа. Но, съдейки по реакцията на тия „горе“, те не са в настроение да преговарят.

В този случай работата е вече ясна. Отмествам поглед и оглеждам терена за да видя, кой ще е следващият, тръгнал да споделя тъжната участ на слугите в тези слугински времена.

Евгений Дайнов

Резултат с изображение за „Евгений Дайнов“

https://www.dnevnik.bg