У нас съвсем не само премиерът не може да говори на български. Целият Министерски съвет не може да говори на разбираем български език

У нас съвсем не само премиерът не може да говори на български. Целият Министерски съвет не може да говори на разбираем български език и в резултат – тези тежко невнятни хора са пряка причина за създаването на негативни нагласи и истерии сред българите.

– Всички сте видели призиви българските пенсионери да излязат от България, да влязат отново и като крещят „Слава Украине!“ да се обявят за бежанци, за да им дават по 40 лева на ден;
– Бяха намесени капачките за кувьози – да сме кажели на бежанците, че докато ще богатеят на наш гръб, тук нямаме пари за качествена детска грижа;

– Тези пари трябва да бъдат дадени директно на българските семейства с деца (мечтата някой да ни замеря с пари е по-силна от всяка национална доктрина) и всички ще живеят богато и честито.

Нито един държавен представител не успя да конструира цяло изречение, което да гласи:

„Обмисляме да осигурим по 40 лв. издръжка на човек на ден за всички хотелиери с регистрирани места за настаняване, при които са отседнали украински бежанци. Единствено хотелиерите ще получат тези пари, само когато докажат направените разходи за срок не по-дълъг от три месеца.

Пари за лично подпомагане на украинските бежанци не са предвидени.“
Е да, но толкова комплексна мисъл е непосилна за настоящето правителство и затова излезе, че всяка украинка и нейните деца ще получават по 40 лева дневно, по 1200 лева месечно на калпак, а ако е в група с още трима, направо никога няма да си тръгнат оттук.

Всъщност, досега подобно решение не е гласувано, защото първоначалната идея означава пряка държавна помощ за хотелиерите, което е недопустимо спрямо правилата на ЕС. Е, някой се досеща, че това може да бъде наречено „хуманитарна помощ“, само дето още не е гласувано.

Та истерията на мнозина е разбираема, но никой не бива да се вълнува: с нашето темпо на институционална организация, нищо чудно украинците да си тръгнат, преди нашите хотелиери да видят някой лев.

И не – не мечтайте да сте бежанци. Животът на стотици хиляди хора е вече необратимо счупен.

Лияна Панделиева