ХАОСЪТ, С КОЙТО НИ ПЛАШАТ

Някога моя колега от БНР ( наричахме си го просто Радиото, защото беше единствено ), стара хитра лисица и въртиопашка, майсторка на оцеляването, прекарала целия си трудов стаж в една единствена редакция, което е огромно постижение в нашата епоха на подвижни пясъци, ми открехна следната универсална аксиома: “ НЯМА НИЩО ПО-ОРГАНИЗИРАНО ОТ ХАОСА“. Каза ми я в забележителен исторически момент – падането на Берлинската стена. Дали тази мъдрост бе плод на собствения й професионален и житейски опит или я бе дочула отнякъде, все едно – в следващите трийсет години се убедих в нейната абсолютна правдивост. Многократно съм я споделяла, без да си приписвам авторството й. И в течение на годините, този проверен афоризъм отново долиташе и докосваше слуха ми от най-различни, защитаващи полюсни позиции, политици, анализатори и медии.

Забележете, че „хаосът“ е несменяемото заплашително заклинание на политическите сили, които слизат от сцената. Гласувате против нас, протестирате срещу нас, гоните ни от властта – но след нас ще настъпи „ХАОС“.

Ето че понятието „ХАОС“, каквото и да означава то, звучи през последните седмици непрекъснато от устата на сегашните политически комендианти Киро, Асен, Корнелия, Христо Иванов и сие. Огласявана от тях с микрофон от трибуната на НС или с мегафон пред парламента на уникалния протест на властта срещу опозицията, заплахата „хаос“ се набива в съзнанието на масите. Както и съпътстващото я клише: „тия не струват, но няма с кого да ги заменим“. И двете заплахи не са нищо друго, освен плоска демагогия.

Какво толкова страшно има в една демократична процедура като гласуване на вот на недоверие на действащото правителство? Ако вследствие на нея правителството падне от власт – това също е демократично. Назначава се служебен кабинет и страната се готви за избори. Това, че през миналата години на три пъти се проведоха избори, говори за фалита на досегашните политически сили, но този фалит не може да бъде маскиран с антинационално, кандилкащо се като пияница правителство на малцинството. Това правителство не може да се крепи на безпринципна коалиция, която още при самото си създаване приличаше на разкована, килната, прогнила барака, продухвана от срещуположни вихри. Ето тая „неспасяема ситуация“ ( Кире обича да говори за „спасяване на ситуации“ ), носи иманентно в себе си „хаоса“. Ако такава „коалиция“ се разтури и подобно „правителство“ си отиде, градусът на хаоса в държавата рязко ще се снижи.

Истинският въпрос, който стои пред всички политически сили в България обаче, е следният: в техния състав и в депутатските им листи трябва да влязат стойностни, разумни уважавани хора, а не шуробаджанаци, съучастници в престъпления и пунгашор, насметен с метлата из обществения прахоляк. Кажете честно – бихте ли допуснали даже в антрето си това лумпенче от ИТН, което под номер шест се продаде на ПП? Аз не бих разменила дори две думи с него, защото ми прилича на джебчия, а не на депутат. А какво да кажем за Ицо Хазарта и пасмината без лице, която заема кресла и лапа парламентарни кюфтета – непозната, безформена, послушна, антинародна, просташка сбирщина. Ето такива потенциални престъпници се превръщат в истински политически престъпници, закоравяват, озверяват, дебелеят и заемат своето място в обслужващия персонал на „задкулисието“. Народното събрание е пълно с поцинковани кофи и суджуци, а представителите на българската интелигенция са маргинализирани. Това е истинският хаос, който прояви най-отвратителните си страни при управлението на ГЕРБ и наследника му ПростоКиро. И той е подготвен, грижливо отглеждан и организиран хаос – от външните селекционери, „нашите партньори и доброжелатели“, както ги наричаше лилипутът Жельо, решени до 2030 г. да заличат България от картата на света.

Киро Канадеца, Кокор Башията, кака Корни, Христо Иванов и генерал Гном, разбира се, нямат предвид този хаос, когато заплашват обществото с ХАОС – в случай, че бъдат принудени да се простят с властта. ХАОСЪТ, с който те заплашват, е друг – и това е съвсем реалната възможност техните господари и покровители да предизвикат междуособици и дори външна инвазия, след падането на това правителство. Отново ОРГАНИЗИРАН ХАОС, който самите марионетки и техните кукловоди са подготвили. Ако България имаше армия и национално, а не натовско офицерство, такава заплаха щеше да е невъзможна. Но сега тя е вечният сатър, надвесен над главите ни, ако народът не слуша или политиците объркат конците. България е беззащитна, окована, приготвена за жертвоприношение. И само Бог или колосално световно събитие могат да отменят нейната предизвестена гибел.

Милена Върбанова