ХИЩНИ ХИЕНИ ИЛИ НАГРАДИТЕ „ЗЛАТЕН ИБРИК“

Тези дни бяха мисир-наградите. И прощавайте, няма как да ги нарека по друг начин. Даваха ми съвети да уважавам журналистите и да се отнасям добре с медиите, защото били важни. Естествено, не смятам, че това е правилното отношение. Аз журналистите ги уважавам. Но хищните гладни хиени, захлебващи от евроатлантическата сган, няма как да уважавам и да жаля.

Гледам ги постоянно в парламента. Някои – читави, съвестни, знаещи какво се случва. И други, които като гладни хиени се опитват да докопат някоя сензация. Фотографи, които се надяват да получат някой лев, като снимат депутат в неудобна или манипулативна поза. Камери, дебнещи отвсякъде – но неудобната опозиция. Как пък веднъж не снимаха Кирето как се хили малоумно и ръкомаха като изтърван? Ама хиените добре знаят откъде сипват манджата.

Та сега и ги награждават. За вярна служба, разбира се. Медиите в България в голямата си част отдавна са купени от американците, било направо, било чрез поставени лица. В тези медии обективни журналисти не останаха. А свестните такива отдавна напуснаха, погнусени от разнасящата се воня на подмийничество.

И сега си раздават награди….за най-добър журналист, за майсторство. А, бре, мисирки, журналист е Кеворкян, Ахчиева, Енчев! А вие сте захлебващи чрез ибрикчийство. И наградата ви трябва да е „Златен ибрик“!

Елена Гунчева