ХОРАТА СЕ ГОТВЯТ ЗА АПОКАЛИПСИС

Война след пандемия?

Ако светът беше електронна игра как ли щеше да изглеждат трето и четвърто ниво на тази игра?

Каквото и да става, българите могат да оцелелеят с градинка и прасе. И това, което медии и политици изпускат като основна тема в живота ни днес е трескавата подготовка на българите за “нещото”.

Не знаем какво ни готвят. Трето и четвърто ниво ще са по-трудни от първите две.

Хиляди хора, не преувеличавам, се опитват да се окопават на село, далече от града и от рискови зони. Богати и бедни ровят земята, учат се как се отглежда реколта, събират породи кокошки, зазимяват семена, култивират земя и се забавляват през страха си с чудото на доматения разсад.

Богатите правят цели картофени ниви, промишлени количества, опитват се да живеят без мрежата, хвърлят луди пари за фотоволтаици и собствени каптажи.

Бедните са по-скромни, но много – те събират пари за дърва (повече от необходимото) и смятат, че един декар зеленчуци ще им стигне. Но и те търсят кладенец.

Някакъв рефлекс се е задействал, само хората на върха на обществената пирамида не виждат това. Или го виждат – поръчват си бункери.

Рефлексът “да се запасим” е изключителен соц. рефлекс, но е полезен.

От телевизора плашат ежеминутно, световни организции пледират за храна и спасение на Африка.

Нас кой ще ни спаси- само техни пренебрегвани величества кочината и кокошарника. Смешно е и става за подигравки. Ама дали става за подигравки?

Рефлексът липсва само при твърдите либерали и жълтопавтници.

Така преди години същият рефлекс на запасяването липсваше при ортодоксалните комунисти. Те вярваха на партията и не си позволяваха да се запасяват.

Познавам семейство, което вече от година живее на село. Избягаха от града с книгите си, което ги прави изключителен репортаж. Пращат снимки на градина, домати с колове и марули и кокошки. Хубав репортаж щеше да стане, ако имаше поне една непартийна телевизия. Опозиционна телевизия. Няма вече.

Аз се смея на тия хора, къде сте тръгнали, бе. Но сърцето ми се свива под лъжиичката.

Нашето “за всеки случай” си е чиста борба с апокалипсиса. Борба с Планетарната ентропия, която като в лудница на клоуни размества всичко – от логиката, до кибрита. Кибрит взехме ли? Газта ще изчезне.

Трябва да са готови хората. Но да имаш прасе е лесно, подиграват се градските хора. По-трудно е да опазиш прасето. За това подготвящите се за апокалипсиса не мислят.

Българите смятат, че да избягат в планината е като турчина да не може да те намери. Това бягство поединично вече е невъзможно. Но ей така, бравурно искам да ви подскажа – кочината трябва да се пази.

Как ще опазите кочината? Не, не се шегувам.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/