„Хора втора ръка, за изхвърляне“: Ужасяващ разказ за експлоатацията на българи в германска кланица

„Един служител се обеси. Става дума за хора втора ръка“ – тези ужасяващи думи са част от разказа на Яна Бернхард, разследваща журналистика, разкрила груби злоупотребите с български работници в кланица в Германия. Материалът беше излъчен по телевизия „САТ 1” и предизвика огромен скандал.

Пред Нова телевизия Яна Бернхард разказа, че сънародниците ни там работят при нечовешки условия на труд и вършат работа, която нито един германец не би поискал да прави.

Всичко започва през 2020 година. Германия е разтресена от голям скандал. В кланицата на „Клемент Тьонис“ избухва най-големият взрив на коронавирус в цяла Европа. Заразени са над 2000 души. А почти 7000 от служителите на концерна са под карантина. Този скандал обаче изважда на бял свят друг, пазен в тайна години. Екипът на Яна Бернхард тръгва по следите му.

„Стана ясно, че в завода работят българи и румънци, които са принудени да изкарват хляба си при нечовешки условия. Всъщност огнището на COVID беше пряко свързано с факта, че хората живеят при ужасни условия – натъпкани в малко жилищно пространство. Има случаи на осем до десет души и повече, наблъскани в един апартамент“, разказа Бернхард.

„Нямаше никакво разстояние между хората в столовата, нямаше къде да седнеш. Беше ми мъчно за тях, защото толкова време са стояли прави на поточната линия и после няма дори къде да си починат“, споделя свидетелка.

„Започна разследване срещу компанията „Тьонис“ и нейното ръководството. Беше заведено дело за телесна повреда по непредпазливост и нарушаване на законите за защита от инфекции. Нечовешките условия на труд и живот предизвикаха голяма вълна от възмущение, въпреки че за тях се знае от години. Намеси се и политиката. Бяха направени законови промени, за да се подсигурят договорите на работещите”, разказва разследващата журналистка.

След големия скандал за първи път от много време пред камерите застава и собственикът на кланицата милиардерът Клемент Тьонис. И обещава промяна.

„Разбира се, цяла Германия се довери на тези думи и се надяваше, че Клеменс Тьонис ще удържи на думата си. Ние като журналисти трябваше да проверим това”, обяснява Яна Бернхард.

Работят по случая повече от година и половина. И доказват, че думите, нямат нищо общо с действията.

„Година след обещанията нищо не се беше променило или поне не достатъчно. Разговаряхме с безброй хора. Посетихме апартаментите им и срещнахме голяма вълна от страх. Много български и румънски работници, не посмяха да говорят с нас. Беше ни мъчно за тези хора. Това ни даде допълнителна мотивация. Показахме, че нищо не се е променило по отношение на условията на работа и живот. Забранено е ходенето до тоалетна, забранено е да се яде и пие в халета на фабриката. Това е разрешено само по време на почивките, а те са твърде кратки. Срещнахме хора, които бяха отслабнали с над 20 килограма за много кратко време, защото просто нямаха възможност да ядат. И всичко това е записано в трудовия договор. Законно е, но е нечовешко”, разказва още Бернхард и добавя:

„Оборотите, на които трябваше да работим, бяха нечовешки. До мен е припадала колежка. И разбира се, това не са единствените оплаквания. Заснехме една от работничките в кланицата, която накрая дори не си получи заплатата. Не повярвахме, че тя е изолиран случай, защото много други работници също са ни разказвали, че заплатите не винаги се изплащат.

За да разследват случая вкарват в кланицата на Тьонис журналист под прикритие – българка, на 38 години. Наричат я Милена. В името на сигурността й, пазят в тайна истинската й самоличност.

„Тя е журналист с две висши образования. И е събирателен образ на много източноевропейски работници, които са минали по този път. Въпреки двете си дипломи, тук тя беше работила във фабрика и верига за бързо хранене, защото това все още е по-добрата алтернатива от това да бъдеш безработен в родната си страна макар и с диплома. Самата аз толкова често съм си задавала въпроса: „Защо работниците изобщо търпят всичко това, а отговорът винаги е един и същи. Те си казват: „Нямам никакви перспективи в моята страна“ – точно това ни отговори и Милена”, разказва разследващата журналистка. „Тя искаше да каже истината на обществото, защото животът в Германия все още е толкова възхваляван в медиите у вас. „О, елате в Германия, спечелете добри пари там”. Но истината е, че хората там, поне ако говорим за месната индустрия, наистина са експлоатирани”, разказва разследващата журналистка.

Всичко е легално, заплатите на пръв поглед растат. С това обаче се увеличават и наемите, които работниците са длъжни да плащат на фабриката.

„В някои случаи те им искат два до три пъти повече, в по-сериозните случаи дори четири пъти повече, отколкото предполага обичайният индекс за наем в града. Това е престъпление в Германия. Системно се злоупотребява с невежеството и езиковите бариери на тези хора, за да може компанията на печели на техен гръб. Знаем за случаи на хора, които са били с отрязани пръсти. Това много често се случва в месокомбинатите тук. Те трябва да знаят, че имат право на обезщетение, дори и на пенсия“, обяснява Бернхард.

„Тя каза, че това са хора за изхвърляне. Тези хора просто се заменят, когато вече не функционират. Това установихме и с моя екип. Срещнахме много млади работници, които само след изпитателния си срок се чувстваха толкова разбити, но в същото време и адски безсилни. Те ни разказаха, че ако не работят според темпото и не следват поточна линия така, както се изисква от правилата, тогава те ще бъдат подменени много бързо. Многократно получавали заплахи, че ако не спазват правилата, ще трябва да се върнат в страната си. Това много ги плаши”, разказва журналистката.

За да разберат проблема в неговата дълбочина, екипът на Яна пътува и до Румъния.

„Отидохме в един от бедните райони и видяхме условията, при които живеят част от работниците. И трябва да ви кажа напълно честно, че апартаментите, в които някои от тях са наблъскани тук, в Германия, не изглеждат много по-различно. Начинът, по който се отнасят с хората, е безобразен. И най-тъжното е, че хората смятат, че това е в реда на нещата. Това обаче въобще не е нормално защото тук, в Германия, имаме много строги закони. И работниците имат право да изискват, но те не знаят какви права имат тук и кой би могъл да им помогне. Освен това се оказва огромен натиск върху хората, да не си търсят правата си. Плашат ги с уволнение и затова не смеят да си отворят устата. В повечето случаи те изобщо нямат контакт с външния свят, не общуват с германци, което според нас е срамно. Основата цел на нашия филм беше преди всичко да отнемем страха на тези хора. Щом са решили да изоставят семействата си в Източна Европа и да дойдат да работят в Германия, тогава те трябва да бъдат подобаващо компенсирани и заплатени за тази работа”, смята журналистът.

Филмът им повдига много въпроси. Опитват се да получат отговори от самия Клемент Тьонис. Според Яна, връзките между органите на реда и милиардера, са очевидни. Затова крият до последно деня и часа на излъчването.

„Нашето разследване не остана незабелязано. Получихме писмо от адвокатите на Тьонис малко преди излъчването. Заплашваха ни. Написаха, че нашето разследване може да има правни последици, ако не го спрем. Това беше заплаха, която взехме под внимание, но въпреки това продължихме. Съобщихме кога ще бъде излъчен материалът в последния момент, защото се опасявахме, че някой може да получи разпореждане да го спре. Това се случва често с подобни материали. Искахме да го предотвратим. Обявиха филма в програмата в последния момент”, обясни журналистката.

Германия е разтърсена след разследването. А реакцията е огромна. Екипът на Яна се надява още потърпевши да се свържат с нея, за да може нередностите да бъдат наказани.

„С този филм успяхме да документираме много добре какво се случва на работниците тук. И да можем да използваме думата модерно робство, за да опишем работата в месната индустрия. Трябва да си представите ежедневието на човек, който работи стъпил в кръв до глезените, вижда ужасни гледки всеки ден и трябва да реже животни. Това е невероятно трудна и физически изключително тежка работа”, коментира журналистката.

„Не е тайна, че германски работник никога не би се захванал с тази работа, не и за тази заплата. И затова се набират хора от България и Румъния да вършат това, което германците не искат. Всичко това наистина е много тъжно, особено за хора, които са образовани и нямат никакви перспективи, въпреки обучението си. Но e тъжно и за хората, които живеят в недоимък и тяхната бедност се експлоатират от една немска компания, която иска да се забогатее”, коментира журналистката.

Frognews.bg