ХОРМОНИТЕ, ДЕЦАТА, ПОЛЪТ, ПРАВОСЪДИЕТО…

Няколко думи за една от най-коментираните теми у нас:
английски висш съд приел решение, с което отменил решение на предишен съд, постановил съдебен контрол върху решения за взимане на хормони от малолетни за смяна на пола.

След като прегледах отсъждането,
https://www.judiciary.uk/wp-content/uploads/2021/09/Bell-v-Tavistock-judgment-170921.pdf
ето моят извод!

Според предишното решение съдът е в правото си да разреши или да забрани такава процудура. Според новото решение съдът няма работа в тези лични отношения.

Какво се премълчава или неглижира у нас?
• Въобще не се споменава, че е необходимо изрично съгласие и на родителите.
• Въобще не се споменава, че е необходимо единодушие в решението на родителите и на детето. Те. родителите не могат да наложат волята си в качеството на родители.
• Въобще не се споменава, че въпреки това процедурата може да бъде отказана по медицински и здравословни съображения.
• Въобще не се споменава, че съдиите са посочили, че Службата за развитие на идентичността на половете (GIDS) към фонда на Тейвисток и Портман не винаги е преценявала правилно и затова подлежи на обществен контрол.
• Думичка не се споменава, че от Службата и Фонда може да се търси без проблем съдебна отговорност, ако направят погрешна преценка или се опитат да манипулират деца и родители.
_________________________________________________
§ Решението е израз на англосаксонското разбиране за свободата и свещените права на личността, което е в основата на демокрацията.
§ Никаква общественост и никакви съседи или роднини (изключвайки семейството) не са в правотата си, за да се месят и да решават лични и индивидуални проблеми на други хора.

§ Никакъв съд не може вместо тях да отсъжда имат ли право да потърсят здравна и медицинска помощ или намеса или нямат такова право и каква да е степента на тази намеса. Никакъв съд не е компетентен да отсъжда не според здравните съображения, а според други – немедицински, допускането или не на дадена процедура.

§ Държавата няма работа в тези толкова лични отношения и в тази себеоценка освен при подадени съдебни искове за злоупотреба, насилие, манипулативно склоняване, погрешни медицински оценки.
_____________________________________________
.
Аз не съм привърженик на така нар. джендърство – формата, в която се излива. Надминаващата границите на търпимостта негова реклама и пропагандиране не само ме дразни, но и сериозно ме безпокои.

Тревожат ме опитите то да се наложи не като разбиране за вид съществуваща човешка биология и природа, не като съществуващ вид психика, а като господстваща обществена идеология, което е безспорна и несъмнена опасност.
.
Но решението на английският съд не е нито идеология, нито джендърство, както се представя у нас.
То е квинтесенция на правото на човека да решава сам за себе си – с предпазната клауза заедно с родителите си, ако е непълнолетен, а не с намесата на обществеността, държавата и сульо и пульо.
Не се съмнявам, че малцина ще ме разберат.
Векове са нужни, за да стане свободата част от духа на човека и векове са необходими, за да се закрепи в обществени и държавни норми.
В България сме в самото начало на този път.
.
ДОПЪЛНЕНИЕ
Ето една извадка за процедурата от от най-големия и посещаван здравен сайт във Великобритания – съвместно звено на Здравната служба и Министерството на здравеопазването и социалните грижи
(откъс):
Ако детето ви е под 18 години и може да има полова дисфория, то обикновено ще бъде насочено към Службата за развитие на идентичността на половете (GIDS) към фонда на Тейвисток и Портман.

GIDS има 2 основни клиники в Лондон и Лийдс.
Вашето дете или тийнейджър ще бъде видяно от мултидисциплинарен екип в GIDS, включващ:
• клиничен психолог
• детски психотерапевт
• детски и юношески психиатър
• семеен терапевт
• социален работник

Екипът ще извърши подробна оценка, обикновено над 3 до 6 назначения за период от няколко месеца.
В зависимост от резултатите от оценката, опциите за деца и тийнейджъри включват:
• семейна терапия
• индивидуална детска психотерапия
• родителска подкрепа или консултиране
• групова работа за млади хора и техните родители
• редовни прегледи за наблюдение на развитието на половата идентичност
• насочване към местна служба за психично здраве на деца и млади хора (CYPMHS) за по -сериозни емоционални проблеми
• насочване към специализирана хормонална (ендокринна) клиника за хормонални блокери за деца, които отговарят на строги критерии (в пубертета)
Повечето лечения, предлагани на този етап, са по -скоро психологически, отколкото медицински. Това е така, защото в много случаи поведението или чувствата на пола изчезват, когато децата достигнат пубертета”
(край на откъса)

Григор Лилов