Храмоборци

1

По „Витошка” – стълпотворение.

Не ходете на църква!

По „Графа” – гъмжилник.

Не ходете на църква!

Пред бюрата по труда – митинги.

Не ходете на църква!

Пред заложните къщи – вървилник.

Не ходете на църква!

Квартални юнаци се дезинфекцират мощно.

Не ходете на църква!

На връх Цветница – 25 богомолци в храм „Св. Александър Невски”. Храмът се простира на 3 000 кв.м. и побира 5 000 души. На 120 кв.м. – един богомолец. Ужасссттт! Дръжте престъпниците! (По същото време – Самоков, сборище на 250 роми-евангелисти. Ми к`во да ги направиш!…)

Не ходете на църква!

„Тръгват хладилните камиони за трупове!”…

Не  ходете на църква!

„Труповете не може да се скрият!”…

Не  ходете на църква!

„Няма да стигнат чувалите за трупове! Ковчези идат!”…

Не ходете на църква!

„След Великден ще броим труповете на църковните идиоти!”

Не ходете на църква!

„И аз съм вярващ човек – винаги влизам в моя кабинет с десния крак”…

Не ходете на църква!

„Престъпници в расо! … Гурелясали и вмирисани на вкиснато в дългите си раса попове, с космясали уши, недоучени, природно неинтелигентни, дето и за манастирски говедари не стават… Масови убийци! Сатани! Боклуци! Вампири! Свине!”…

Не ходете на църква!

„Богохулници! Безбожници! Чернокапци! Продайте си ролексите! Търгаши! Бандити! Потънали в лукс и похот!… Смири се, дядо попе! Смирете се, расоносци! Това, дето се кичите с кръстове, енголпиета и разни други дрънкулки, не ще да е нищо друго освен златните налчета от чизмите на Рогатия”…

Не ходете на църква!

„Затворете църквите! БПЦ – развъдник на заразата! Поповете се самозабравиха! Те над закона ли са? Бесен съм! Средновековие! Обуздайте чернокапците!… Озаптете самозабравилите се попове!… Богохулници! Съд! Затвор!”…

Не ходете на църква!

„Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмъртний, помилуй нас!”…

Не ходете на църква!

„Антихристи! Терористи! Талибани! Саботьори! Ретрогради! Невежи! Скотове! Уроди! Изроди! … Брутални, незабавни действия срещу Св. Синод! На минутата!… Лъжичката! Лъжичката!…  Свещите! Свещите! Един милион свещи!… Съд и затвор за тия дяволски изчадия!… Вържи попа – да е мирно селото!… Няма отърваване от попската напаст, докато някой не докопа кола и не се развърти..  ”…

Не ходете на църква!

„Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмъртний, помилуй нас!”…

Не ходете на църква!

„Забранете на вярващите достъп до аптеки, технология, болници, автомобили, влакове… Съд и затвор за всеки, който е бил на църква!… Снимайте и докладвайте на властите!”…

Не ходете на църква!

„Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмъртний, помилуй нас!…”

Не ходете на църква!

„Не само не ходете на църква! Не контактувайте с онези хора и семействата им, които са посетили някоя служба, взели са причастие, целували са икона или са чествали публично Великден!… Снимайте и докладвайте на властите!”…

Не ходете на църква!

Не ходете на църква!

Не ходете на църква!

2.

Какви времена настанаха! Всички се писаха специалисти по вирусология, епидемиология и микробиология, по инфекционизъм, интубиране и екстубиране…

Най-усърдните се изживяват като вещи познавачи на църковните дела. Журналисти, поети, писатели, историци, литературни критици, преводачи, философи, социолози, политолози… Елит! Повечето не са пристъпвали в Храма, ред от Светото Писание не са прочели, няма и да прочетат; не знаят що е Евхаристия, що е Тайнство и Молитва; не знаят, че Литургия означава „обществено служение”; мислят, че Цветница и Връбница са два различни празника; не подозират, че Страстната седмица не е седмица на страстта, а на страданията Христови;  за тях причастието е „облизване/олигавяне на лъжичката”; Патриархът е „дедо поп”; Църквата не е Храм, не е Дом Господен, не е Корабът на Спасението, не е Духовна Лечебница, а нещо като дискотека – що да не я затвориш за месец-два. За тях вярващите са някаква сган, стадо, секта…

И както не знаят, и понеже не знаят, с фарисейски бяс и страстна омраза неспирно проклинат Църквата, фиксирани върху „лъжичката”, защото сега я виждат тая „лъжичка” за първи път…

И когато повтарят „Не ходете на църква!”, разбират единствено и само Българската Православна Църква.

И питат осъдително „Защо службите не се предават по БНТ?”. Ами предават се. От 30 години! Плюс телевизиите в Пловдив и Благоевград, плюс сайтовете и ФБ-страниците на Св. Синод, на епархиите и на отделни храмове.

И не чуват, не искат да чуят, как всеки ден, от самото начало на епидемията, българските архиереи и свещеници съветват вярващите да спазват правилата („Отдайте кесаревото Кесарю”) и да се молят у дома („и Божието – Богу!”). И никой не бива упрекнат или осъден, задето не е отишъл в Храма или не се е причастил. Напротив – насърчават го, подкрепят го и го обгрижват.

И не виждат, не искат да видят, че на всеки половин час храмовете се дезинфекцират – не виждат, защото ги няма. Храмовете и иконите се дезинфекцират от години – при всеки голям Господски празник, при всяко струпване на повече хора. Няма ги там, затуй не знаят.

И понеже някой трябва да е виновен за нещо, за всичко, сега са доволни – намериха виновника! „КойподпалиРим“, нали така! Няма нужда от Колизеум, гдето да хвърлят християните, че да ги разкъсат дивите зверове! Цялото интернет пространство е огромна арена, дивите зверове са елитарни, Нерон – костюмиран.

И – най-сетне! – обясняват ни, че Храмът е само една метафора, че Бог е навсякъде (което е вярно). Но! Но не и в Храма! Само не и в Храма! Че трябва „Да променим анатомията на вярата. Да я изкараме от досегашното ѝ „тяло”, вече остаряло, непригодно, неподвижно”; че „посредниците между човек и Бог са човеци, а не богове, и да насочим към тях съмнението, което иначе ще насочим към Бог”; че е „време да освободим душата и духа си от оковите на догми, писани от други хора в друго време… да разберем, че всичко е метафора, а метафорите трябва да се развиват, не да се повтарят сляпо”.

И кои са тези „остарели, непригодни догми, писани от други хора в друго време”? Кои са тези „окови, от които трябва да освободим душа и дух”? Ето кои: Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци. (виж Устава на БПЦ).

И кое е това „вече остаряло и неподвижно тяло, от което трябва да изкараме вярата”, а защо не – направо да я изтръгнем? Ето кое: Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух. (пак там).

Имало е лукави и бездуховни времена, но такова вулгарна безпросветност не е бивала!

Имало е времена на иконоборство (726-843 г.), в които владетелите и техните услужливи съучастници поругали и унищожили предивни икони, фрески, витражи, скулптури; заменили ликовете на светците с животински и растителни орнаменти и главно – с портрети на съответния император във възхвала на неговите военни и ловни подвизи; и тези императори се самопровъзгласявали за равноапостоли; и преследвали духовниците и зографите защото са духовници и зографи; и низвергвали патриарси, неугодни на иконоборския бяс, и ги анатемосвали, и на заточение ги хвърляли; и мнозина духовници, аристократи и военачалници били обезглавени, а други – ослепени; принуждавали монасите да се откажат от своя обет, инак – дръвник или вечен мрак…

И премного кръв се проляла за тия 117 години…

И безчет вдъхновени творби били погубени за човечеството…

И защо? От любов към Бога? Не! За да отнемат имотите на църквата, за да превърнат манастирите в бани и казарми; манастирите продавали на богати земевладелци, а парите потъвали в императорската хазна.

И как завършила тази истерия? С победа над иконоборците! С усилията на светли люде като св. Йоан Дамаскин, св. Теодор Студит, св.св. Кирил и Методий. Това станало в Константинопол, в храм „Св. София”, на 11 март, неделя, 843 г. при управлението на императрица Теодора. И оттогава първата неделя на Великия  пост се нарича Неделя православна – денят, в който възтържествува Светото Православие.

И ето, след 1 117 години на мястото на иконоборците дойдоха днешните храмоборци! И най-ревностните сталинисти-гонители на Църквата не са и допускали, че това е възможно! Кога, прочее, ще взривяват храмовете?

И смразяваща омраза прелива, и фейсбуците се давят в надменно невежество, и бяс безпросветен вилнее…

И за да е издевателството пълно, някой се изкряска: „Да ти плюя в „светата” чаша, дедо попе!”…

3.

„Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмъртний, помилуй нас!…

Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина възстават против мене… Но Ти, Господи, си щит пред мене”…

Четецът чете тихо, като на себе си, а гласът му звънти под древния свод. „Кой ли е чел преди мен в този Храм? Как е изглеждал? Как е звучал неговият глас? Преди толкова векове?”, пита се Четецът. Пита се всеки път, кога застане на клироса. Честно казано, обича, когато в Храма няма навалица. Вчера имаше двама-трима богомолци. Днес няма никого.

През лятото влезе група японци, тихи като мушици, не разбират словата, но разбират душата на молитвата. След службата един японец застана пред клироса и се поклони няколко пъти на Четеца. В знак на почит и благодарност.

„Моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават; и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто. Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене; побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!”…

Отецът е вглъбен и тържествен, псалмите и песнопенията отекват по-инак в празния Храм, и е тъй прекрасно и дивно в този тих сумрак…

Клисарката, възрастна женица със синя манта и алени страни заради алергията от дезинфектантите, мие пода, пръска стъклата на иконите с дезинфектиращ спрей, кръсти се пред всяка икона преди и след като я напръска… Иконите я гледат. „Не ние гледаме иконите, те нас гледат… И ни виждат”, казва Отецът.

 „Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми… Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам”…

И както винаги, неизменно, в един и същи час, лъч светлина огрява Св. Богородица и изхлузеното сандалче на малкия Иисус, и всичко е толкова човешко и така възвисено, така земно и тъй небесно… И ето, казва си Четецът, срещат се Земята и Небето, пада средостението помежду тях, и умиление изпълва душата му…

„Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив: Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди. Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове… Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава… Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмъртний, помилуй нас!…”

Върху стъклото е останала капчица спрей, стича се като сълза по лика на Св. Богородица…

4.

– Никой не дойде – каза Четецът след службата.

– Не мисля – отвърна Отецът.  – Виж!

Една самотна свещица потрепваше на свещника „За здраве”.

– Ти видя ли някого? – попита Четецът.

– Не – отвърна Отецът.

– Никой не дойде – каза клисарката, докато бършеше пода за стотен път.

– А тази свещ?

– Не знам. Никой не е влизал, отче  – каза клисарката.

– Господьови работи! – каза Четецът.

Клисарката се прекръсти.

5.

В градинката пред черквата неколцина момчета пият водка от една бутилка. Предават си я от ръка на ръка.

–  Лапаш ли лъжичката, дедо попе, лапаш ли лъжичката? – подвиква едно от момчетата.

– Що си с рокля, бе, педераст?- киска се другото.

– Къде ти е ролекса, бе дърт козел?! – подхваща третото.

„Дедо поп” има-няма 40 години. Благ човек. Няма ролекс, ни БМВ, пътува с трамвая. Има си малка дъщеричка. За нея мисли той.

– Бог да ви пази, момчета! – казва тихо Отецът.

Не го чуват. Кикотят се.

– Има нещо добро в тази истерия – казва Отецът.

– И то е? – пита Четецът.

– Тези щяха да са в Храма.

– Утре ще са първи!

– Така е.

– И ще се блъскат за благословение.

– Вярно е.

– И за причастие!

– Така е.

– Видя ли Света Богородица?… А свещта?…

– Видях… Днес чете много хубаво…

Велислава Дърева

Клуб 24 май

loading...