Цветелина Пенкова – една успяла млада българка: Работя за бъдещето на Европа

Цветелина Пенкова е родена на 19.02.1988 г. в София. След обучението си в Софийската математическа гимназия, продължава гимназиалното си образование в Американския колеж в София. Първата си бакалавърска степен, по Бизнес администрация, придобива в Централния европейски университет (Central European University) в Будапеща, където следва със Стипендия за обучение в чужбина (Study abroad scholarship). Следва втора бакалавърска програма, по Международна икономика, мениджмънт и финанси, в Университета Бокони в Милано (Bocconi University). Там Цветелина се дипломира с почести (First Class Honors). По време на обучението си в Италия е на обмен в McGill University в Монтреал. Завършва успешно Магистърска степен по Финансова икономика в Оксфорд, Великобритания, където обучението й е финансирано от стипендия на Европейския съюз. По време на следването си работи като стажант в различни сфери – в компании като ING, Egon Zehnder International, Astra Zeneca. От 2014-а година се реализира като инвестиционен банкер в RBS (Royal Bank of Scotland) в Лондон. В момента продължава финансовото си развитие във финансовия сектор в инвенстиционен фонд в Лондон.

Цветелина Пенкова е заместник-председател на Милениум клуб България, който бе създаден през 2016 година от млади и успели българи в чужбина. 

Тя иска България да не се слави с политическата несигурност и корупцията – основните фактори, които спират чуждестранния инвеститори у нас. Заместник-председателят на Милениум клуб говори пред Dir.bg за това коя е рецептата на успеха, би ли се завърнала у нас и вижда ли се някой ден като евродепутат.

– Каква е рецептата за този успех?

– Желание и полагане на много усилия. Човек трябва да прави своите избори и се лишава от някои удоволствия, да умее да направи жертви за постигане на успехи в професионален и академичен план.

– По-трудно ли е за една българка да успее?

– Аз не мисля, че има такова разделение в Европа, може би преди го е имало. Заминах за чужбина през 2007 година, точно България бе влязла в Европейския съюз, тогава живеех в Германия и все още имаше едно особено отношение. Наистина трябваше да си много по-добър от местните, за да могат да те възприемат и допуснат в средите си. Вече над 10 години по-късно, според мен, ситуацията е по-различна. Има страшно много българи в Европа, особено в Лондон. Изградили сме една много добра репутация – особено тези, които работят в сферата на финансите, правото, консултантските услуги. Не мисля, че е по-трудно налагането. Но усилия трябва да се полагат навсякъде, независимо дали живееш в Берлин, в Лондон или в София.

– Брекзит е заплаха за цяла Европа, не в частност за българите. Сигурна съм, че ще се намери решение и начин. Тук въпросът за младите българи вече е идеологически. Аз забелязах много от моите приятели – основно французи и немци, които след Брекзит започнаха да търсят начин да се върнат в своите държави по идеологически причини. Ние сме млади хора, нас не ни задържат толкова неща в Англия към момента. Нямаме семейства, не сме обвързани със заеми, най-елементарни неща, които не ни спират да се местим. Голяма част от тях за последната една година и половина се върнаха към Континента.

– Вие бихте ли се върнала в България, ако да – защо и ако не – защо?

– Честно казано, аз се движа от възможностите за развитие, които имам, никога не съм отричала тази да се върна в България. В следващите две години не виждам конкретно нещо, което би ме спряло или би ме накарало да се върна. Живеем в толкова динамичен свят, изникват всякакви нови и разнообразни перспективи в сферата на технологиите. Например България за IT специалистите е изключително добър ресурс за развитие на кадри. Аз на себе си казвам, че нямам капацитет в тази сфера, но ако се развивах в нея, със сигурност България би било едно от първите места професионално, което би ме привлякло. Във финансово отношение в момента специално за моята индустрия мисля, че други части на Европа предлагат малко интересни възможности на този етап.

– Коя е дръзката идея, която искате да се случи, а в частност – и за България?

– Дръзката идея е нещо, което за жалост не мога да дефинирам. Но определено самосъзнанието на европейци е първата стъпка. Ние сме едно от първите поколения, които имат много ясно обособено съзнание на европейци. Ние се представяме като такива. Аз съм на първо място гражданин на ЕС и на второ място съм българка. Това е възприятието на много голяма част от нашето поколение.

– Какво, според Вас, гледайки отвън, трябва да се промени в страната ни?

– Може би много неща. За мен е малко трудно да отговоря, защото аз живея вече над 10 години извън България, но виждам, че има една много позитивна енергия сред младите хора, които се развиват, правят нови проекти, инициират свои идеи. И това е нещо положително, което наблюдавам, поне сред моите приятели през последните няколко години. Така че има едно добро възраждане. Това, което със сигурност трябва да се промени, е начинът, по който се прави бизнес, начинът, по който се комуникира с държавните институции. За жалост България има една неприятна репутация в Европа във връзка с корупцията. Дори в моята сфера на бизнеса се е случвало много пъти да разглеждаме инвестиции в България. Политическата несигурност и корупцията са сред основните фактори, които спират чуждестранния инвеститори. Това нещо трябва да се промени, защото възможности има, инвеститорите проявяват интерес, но в момента, в който излязат на дневен план съответните проверки, преди да се вземе инвестиционното решение, има едно оттегляне, което не трябва да се случва.

– Кой е последният проект, по който работи Милениум?

– Всъщност това е този, който започна вчера – „Бъдещето на Европа“. Закрихме годината със социален и икономически анализ на Прехода след 1989 година в България и в Източна Европа.

– Милениум има ли политически амбиции да се превърне в партия?

– Милениум не е политическа организация, няма да бъде никога партия. Милениум е една платформа, която предлага на хора възможности да изразяват своите идеи и да участват в различни проекти. Банката от кадри, които имаме, предполага, че някои от хората, които участват в организацията, имат интерес към политиката и биха се занимавали с това, но Милениум като организация няма да създава партия.

– А Вие лично имате ли такива амбиции, примерно виждате ли се като евродепутат?

– Както казах преди малко, човек действа според възможностите си. Живеем в динамичен свят. Имаме интерес, познание, експертизи. Ако възможностите се отворят, това вече не можем да го предвидим на този етап.