Цензурата възкръсва под формата на “борба с фалшивите новини“

Не трябва да допускаме да се създаде министерство на истината

Борбата с т. нар. „фалшиви новини“ не може да се води, като се забраняват медии, сайтове и акаунти. Единственият път да ограничим дезинформацията е чрез инвестиция в качествена журналистика. Забраната е признак на зараждащ се авторитаризъм и подценяване на аудиторията, сякаш тя не е способна на критично мислене. Това заявих в интервю за БНР.

Отбелязах, че не би следвало всяко критично мнение да се определя като фалшиви новини. Цензурата вече се ребрандира, възкръснала е под формата на „борба с фалшивите новини“.

Припомних, че според стандартите за обективна #журналистика медиите трябва да имат репортери на мястото на събитието, които да покриват целия периметър, всички негови аспекти. Ако се отклоним от това, а напоследък сме се отклонили, и ако това се превърне в трайна тенденция, никакъв регламент не може да ни помогне да имаме свободни медии.

Взех участие в широко обсъждане на предложения от Европейската комисия (ЕК) законодателен акт за свободата на медиите заедно с експерти по медийно право, юристи, преподаватели, рекламисти и специалисти по връзки с обществеността, организирано от представителството на Европейския парламент в България.

По време на дискусията заявих, че целта не е да се създаде министерство на истината. Не трябва и да го допускаме. Има тънка разлика между това да се прекрати влиянието на mолитиците и корпорациите върху медиите, и това те да се обезличат заради прекалено много ограничения.

Целта е да помогнем на държавите в ЕС да имат обективни и независими медии, като се придържат към стандарти. Особено тези в периферията на журналистиката като в България. Според индекса на „Репортери без граници“ по медийна свобода страната ни се нарежда по-близо до Афганистан, отколкото до която и да е друга държава в ЕС.

Предложението на Европейската комисия предвижда създаване на Европейски съвет за медийни услуги, в който, наред с ЕК, всяка държава членка ще излъчи по един представител от националните регулатори. Част от правомощията му ще е възможността да предоставя становище за медийна концентрация в отделните държави. ЕК ще извършва и ежегоден мониторинг на медийния пазар. Това означава, че всяка година ще има обективна информация доколко медиите отговарят на стандартите за журналистика.

Сред положителните предложения в законодателния акт, на които обърнах специално внимание, са: дефиницията за държавна реклама, както и правилата за нейното насочване, които ще прекратят практиката управляващите да си купуват медии и да ги превръщат в свои пресцентрове; изискването информацията в обществените медии да е качествена и безпристрастна; защитата на източниците на журналистите; прозрачността на собствеността и др.

Някои от гаранциите за независимост на медиите в проекта са твърде общи, но ние сме в началото на неговото обсъждане. Според мен посоката, в която е поел ЕС е важна, а тя е към постепенно намаляване на тенденцията медиите да се превръщат в бухалки, върху тях да се оказва политически и корпоративен натиск, да им се поръчват теми, да се спускат списъци с гости в тв студията, да са напълно зависими от собствениците си.

Регламентът ще е задължителен за всички държави членки в ЕС. В наднационалното законодателство няма нищо лошо, стига да се гарантира свободата на медиите, а не да се ограничава, е моята позиция. Настоявам за подобен цялостен механизъм от повече от две години, включително и при няколкото си срещи с вицепрезидента на ЕК Вера Йоурова.

До края на 2023 г. се надявам регламентът на ЕС за медийната свобода да бъде приет и много скоро да влезе в сила.

Автор: Елена Йончева

https://trud.bg/