ЦЕНИТЕ НА ЕНЕРГИЯТА, ПОПУЛИЗМЪТ И ЦИНИЗМЪТ

Дивите крясъци срещу мораториума върху цените на тока и парното на политици, експерти и коментатори са безочлив връх на оголен докрая си цинизъм и наглост на родната олигархия.
Напълно безспорно е, че заради тъпи политики, гибелни проекти и невероятна по размерите си корупция отрасъл енергетика практически се намира в технически фалит. И не е от днес или вчера в това състояние. Напълно безспорно е, че мнозинството от българския народ няма как да плати поисканите от КЕВР нови цени. Безспорно е, че дребният и среден бизнес няма как да понесат тази огромна тежест
.
Мораториумът върху цените спасява социалната революция у нас. Този мораториум не е решение за енергетиката, но е решение за гражданите и икономиката. Писъците, оплакващи гибелта на пазара, не работят във време на тежка криза. Защото при новите искани цени енелргетиката може и да не фалира веднага, но обществото и икономиката ще фалират. А без тях и енергетиката ще гръмне като балон.
Безспорно е също така, че мораториумът е временен. И дано не продължи повече от месец.
За този месец няколко проблема, плод на аферите в енергетиката, могат много бързо да се решат, вкл. и за „пипване” на регулациите.

1. Въглеродните квоти. Няма резон държавата да плаща изцяло тези квоти на така наречените „американски” ТЕЦ и да не ги плаща на държавната ТЕЦ Марица Изток. (отскоро ги плаща частично). Имаме нелоялна конкуренция, която прави единият ток продаваем, а другият – държавният, непродаваем.

2. Не е пазарен механизъм да се продължават договорите за изкупуване на електроенергия на преференциални цени. Но е ценови в угода на точно определени интереси и във вреда на цялата икономика. Да напомня, че ЕС поиска прекратяването на тези договори и това е една от бележките във върнатия ни План.

3. Няма резон евтината електроенергия на АЕЦ Козлодуй да върви за износ, а за потребление у нас да остава скъпата. Това не е пазарна логика, а далавераджийска. Едно от възможните решения – жалката по размер квота за местния пазар се увеличава, квотата за износ се намалява. Второ решение – токът на АЕЦ-а изцяло отива за вътрешно потребление. Трето решение – елиминират се възможностите за пряко договаряне на разни търговци с разни електрроцентрали. Четвърто решение – купува се на борсата, а не с шарене на пачки под масата. Пето решение – при търговете освен цената се включва и коефициент за количествата закупен ток – за ден, за седмица, за месец, за година. И тогава енергоразпределителните дружества няма да реват, че им е скъпо. Шесто – да се преразгледат незабавно договорите за „балансиране на системната честота на електропреносната мрежа”.Единствените „балансиращи” са ТЕЦ „Варна“ на Доган и ТЕЦ „Бобов дол“ на Христо Ковачки. И по тези договори получават далеч повече пари отколкото по старите за „поддържане на студен резерв”

*** Незабавно трябва да се стопират тези афери с почетния председател на ДПС и енергийния олигарх. Защото например спирането на ТЕЦ „Варна” под претекст неплатен газ всъщност е помощ за бизнеса на Сарая да не губи заради скъпата газ: да получи мотив за неизпълнение на договорите. Хм, а защо не му потърсят санкции за неизпълнение на договорите, каквато е нормалната логика?

Григор Лилов