ЧАРШАФИ НА КОКАЛ

Чаршафите, като се изнесат през зимата отвън на двора, и замръзват. Отначало малко време димят, забулват се в пара, после притихват, отпускат се и се изпъват надолу.

Праните чаршафи през зимата стават на кокал – така се казва, като замръзнат. Може и да не е най-хубава тази дума – кокал, но има нещо скрито в нея. То се усеща, че има нещо скрито в нея по отношение на чаршафите.

Замръзналите чаршафи след време се внасят в стаята. И в стаята въздухът веднага е друг – става по-мек, по-външен някак.

От чаршафите мирише на студ, на пушек също, ако наоколо има къщи. Мирише на пушек, само че много чист.

Чаршафите известно време стоят прави в стаята, сякаш са някаква завеса за театър или много големи разточени кори за баница. Стоят чаршафите прави, но скоро почват да пукат, да се огъват, да им омекват колената, и скрежното брашно по тях изчезва.

На замръзналите чаршафи най-много се радват печката и майка ми. Печката – че като суши замръзналите на кокал чаршафи, самата тя си отдъхва от жега и бумтене, охлажда се по някакъв начин.
Радва се и майка ми и докато ги сгъва, ги допира до бузите си. Сгъне чаршафа един път – допре го до бузата си. Отърка се в него, сгъне го още веднъж, допре го до другата си буза и го мирише. Спомня си нещо, очаква нещо или се радва, че го е изпрала така добре и той се синее от белота.

Чаршафи на кокал, а въобще не убиват, ами приспиват направо – меки, та меки.

Николай Милчев