Чернобил има своите предимства пред Слънчака

Защо морският ни туризъм няма бъдеще

Туристическите босове бият тревога – по Черноморието сезонът бил в опасност, очаквало се 8 процента намаление на туристите.

Аз пък казвам – най-сетне на тези 8 процента им е дошъл акълът! Не е далеч времето, когато те ще заобикалят нашето Черноморие както сега заобикалят заразената с радиация зона около Чернобил.

Впрочем зоната край Чернобил има бъдеще. Изоставена от човека, тя удивително се възстановява. В девствените гори е пълно с дивеч – цели стада бизони, сърни, лосове, лисици, вълци, кафяви мечки и какви ли не други животинки. Появил се даже и изчезналият “кон на Пржевалски”, сигурно е избягал от някоя зоологическа градина.

Което доказва, че за природата

човешкото присъствие е много по-опасно от радиацията

Другото доказателство е човешкото присъствие по българското крайбрежие. Тук конят на Пржевалски вече не би намерил и стрък трева!

За мен е загадка какво още търсят тук останалите 92 процента туристи. Какво толкова ги привлича? Слънчака и Златните пясъци са по-застроени и от софийския ж. к. “Люлин”. Де-що е оцеляло пейзажче, ей го иде бетоновозът . Къде се излива канализацията? Гмуркайте се на воля и не питайте какво ви сърби…

Културата на обслужването у нас е пословична. Всеки гледа да те оскубе на дребно – я за чадър и шезлонг, я за да паркираш, я да стигнеш до плажа, който де юре е свободен, но де факто е недостъпен и сякаш хиляди малки ръчички постоянно ти тършуват из джобовете. Пясъчната ивица или е дадена на някоя мутра, която се опитва да издои по левче от всеки милиметър, или е безобразно замърсена с отпадъци. На българските общинари и хотелиери не им и минава през акъла, че биха могли безплатно да почистват пейзажа.

Българският турист вече се поосъзна. Той се подлага на

мъчителни целодневни задръствания, за да стигне до Халкидики

и там някъде да опъне палатка. Южното Черноморие е много по-достъпно, но вече не е предпочитано за хората в Западна България. А и дивото палаткуване там вече го забраниха.

Не е далеч времето, когато наивните чужди туристи също ще се осъзнаят и ще се запитат – а ние защо идваме? Да не би да сме мазохисти?

Мазохисти сте – бих казал аз. Щом сте дошли тук, значи сте свикнали да страдате. Самата философия на тази почивка е перверзна. Какъв е смисълът да прекарваш целия ден върху шезлонга като кебапчевърху скара, пържейки мозъчните си клетки? Колкото

и да слънчасаш, негър няма да станеш!

Един мой познат си измери айкюто преди и след почивка на Слънчака. Като тръгна, беше 120, като се върна, се оказа 90. Ако бе журналяк като мен – лошо няма, даже помага. Но той продаваше напъните на сивото си вещество на голяма софтуерна фирма срещу 10 бона месечно. След две седмици на Черноморието мозъкът му атрофира, той изгуби способността да програмира и му се наложи да стане водещ в една кабеларка, но пък сега е щастлив.

Интересно какво мислят по въпроса руснаците. Руският философ Александър Дугин пише, че

като стане турист, човек получавал паспорт за идиот

Туристът, смята той, е човек безусловно повърхностен и глупав. Той пътува в която и да е страна за всичко друго, само не и за да се запознае с нея, защото там попада в изкуствена среда, където всичко е фалшиво.

“Обърнете внимание – посочва Дугин – как е организиран туристическият бизнес в Турция, в Египет или в Тунис. Всичко е внос от други страни – и продуктите, и пясъка, и растителността, и обслужващия персонал, и мебелите. И даже самото море с коралите в значителна степен представлява холографска проекция, която специално се посолява някъде отстрани – за да бъде морето солено и да прилича на истинско, на някои плажове то се досолява.”

Какво обаче му е лошото на илюзията? Да, в Турция, Египет и Тунис всичко може да е фалшиво, но поне е приятно. У нас е обратното –сътвореното от мутрите няма за цел насладата и удоволствията, то е грубата шаячна правда на прехода. Тъй като в началото елитът ни бе зает да приватизира банките,

туризмът у нас бе поверен на общественото дъно

Нискочели млади хора с вкус към мариза първо взеха под аренда паркингите и започнаха да съчетават охраната с кражбата на автомобили. После овладяха и бизнеса с проститутките, наркотиците, прибирането на боклука и други богоугодни дейности.

После тази дебеловрата прослойка завладя общини, полиция, съд и плътно започна да налага своите представи за прекрасното.

Оттук нататък какво може да се очаква? Може би внуците на внуците на внуците на днешните началства ще се облагородят и ще потърсят красотата. Но тогава просто няма да има къде да я сложат. Илюзии у нас няма и няма скоро да има. Туристът по Черноморието остава с уникалното усещане, че сякаш се спуска по гол задник по пързалката в аквапарка, когато някой е спрял водата.

Чудно ми е

какво намират

у нас руските туристи

Около Москва има много повече природа – гъсти гори, поляни и чисти езера. В Сибир природата все още е почти девствена – нещо като Чернобил, но без радиацията.

Вярно, руската зима е сурова, но има един период от месец – месец и половина, когато природата сякаш избухва и си наваксва за цялата година. И точно в този вълшебен месец руснакът пристига на българското море, за да опознае цялата мъка на своите геополитически стремежи.

Защо го прави? Може би вековете крепостничество и болшевизъм са го приучили към страданието и грубите обноски. Или може би това е вековният руски инстинкт да марширува все на юг и на юг, към Босфора? Или може би евтиният алкохол?

Не знам какво е, но рано или късно руският мужик ще се усети, че почивката в Слънчака не е нещо, с което трябва да се хвали пред близките.

Гаджетата стават подозрителни и настояват да слага кондом. Социалният ти статут рухва, повишенията в службата те отминават, а познатите те коментират така:

“Знаете ли, Иван Иванич се върна от Солнечний берег!”

“Бедният! И сега как е?”

Валери Найденов

Чернобил има своите предимства пред Слънчака

http://168chasa.bg