ЧЕСТИТИ ДА СА СЕМЕЙСТВАТА

Честит ден на християнското семейство. Макар и много от нас да са объркани от налаганите ни отвън ценности, да си припомним колко е важно да се прибереш вкъщи при близките си, да имаш подкрепата на семейството си, да прегърнеш децата си, да вечеряте заедно и вместо телевизия, да си разказвате как сте прекарали деня си.

За тридесет и две години се опитаха да ни втълпят, че личната кариера и удобство са по-важни от това да създадеш и запазиш семейство. Разрушаването на семейните ценности започна още от влизането ни в ЕС, с налагането на егоизма като водеща ценност, приемане и насърчаване на фактическите съжителства, еднополовите бракове, отглеждането на деца от самотни майки и бащи. Залага се не на семейството, а на изключенията. Дори вече се смята за старомодно.

Но българите сме традиционно настроени и православни християни. Точно в християнския брак и семейство са тези ценности, които са ни запазили и като народ. Децата трябва да се отглеждат от мама и тати, да имат братя и сестри, вместо да се възпитавам от телевизора и компютъра, трябва да виждат любящата грижа на майката, закрилата на бащата и любовта на баби и дядовци. Това нищо друго не може да замени. И ако децата са лишени от любящо семейство, което отстоява заедно бурите в живота на всеки един от семейството, те ще израснат като хора, за които да се пазят от емоционални стресове и компромиси ще стане основното. Те няма да искат да създадат семейство, защото няма да са имали такова, а ще вярват на това, което им поднасят като ценности от Брюксел.

Разбирателството, любовта и подкрепата в семейството не могат да се заменят с нищо друго. И държавата трябва да насърчава именно семействата. Най-вече когато има и деца. Децата са най-висшата ценност и трябва да създадем условия те да израснат и да се възпитават в ценностите и традициите на българския народ.

Днес е време, в което да оцеляваш и личния комфорт изглеждат по-важни от всичко друго. Имам много познати, които не са създали семейство и деца. Някои от тях – по обективни причини, други – заради това, че ги е страх, че не искат да направят компромиси, че едно дете ще им попречи на кариерата и отлагат и отлагат, докато не стане късно. Само, че когато сме сами, сме много по-уязвими за проблемите. Сигурността на семейството дава вярата, че ще преминем през изпитанията и дори да се провалим, ще имаме ръце, които да ни вдигнат и да ни кажат, че всичко ще бъде наред.

Време е да се обърнем към семейните и християнски ценности. Те са ни помагали да оцелеем като народ. Приемете другите не като врагове, а като част от Вас. Не търсете проблемите навсякъде, защото ако ги търсите, те ще Ви намерят първи. Прощавайте на близките си, защото това е Вашият избор, във вражда не може да се живее спокойно.

И днес прегърнете семейството си, децата си, родителите си. Те са Ви всичко. Защото другото е временно и когато в края на живота си се обърнете назад, какво ще помните – новата си кола и парцалки от МОЛ-а, или миговете на щастие?
Честит празник!

Елена Гунчева