ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ТРУДОВИТЕ ХОРА

Първи май преди време беше голям празник. Защото се отдаваше признание на тези, които създаваха, произвеждаха, работеха, на тези, които изградиха България. Защото всичко това, което го имаме, е благодарение на труда на обикновените хора. Не на политиците, не на олигарсите и бизнеесмените, а на тези, които се трудят.

Днес отново хората на труда са парии презрени. Трудът не се цени, ценят се измамата, кариерата, парите. Честно изкараните пари обикновено не стигат, за да се получи обществено признание и авторитет. С изключение на малко професии, хората на труда не успяват да живеят нормално. От заплата – на заем. От заплатата – покриване на сметки и заеми. Омагьосана спирала на дълга. Отдавна в България средната работна заплата не може да гарантира нормален и достоен живот. Част от заплатите са дори под прага на оцеляване. Контролирана мизерия. Пролетариатът трябва да бъде смачкан. Да се знае кой е горе и кой е долу.

Когато човек не знае как се изкарва хляба с труд, той се самозабравя. Взема грешни решения. Вреден е. Като политиците, които освен партийни постове и натискане на бутоните в пленарна зала, друго не са работили. Смеят се подигравателно, когато се каже, че хората мизерстват. Твърдят, че със 700-800 лева на месец може да се живее нормално, при положение, че това са джобните им за три дена. Подиграват се, когато работниците се оплакват. Синдикатите отдавна се превърнаха в придатък на властта и по-скоро контролират гнева на работниците, а не ги защитават. Социалистическата партия се напълни с олигарси. Някак си няма как милионери да защитават правата на работниците, нали?

И въпреки всичко, трудът е направил човека. Трудът прави парите да не миришат. Трудът създава. Не думите, не политиката, не празнословията по медиите, не тези, които ни с подхилкват от екрана и ни дават наклон на мнението. Богатите никога не могат да бъдат такива без тези, които се трудят за тях. Политиците никога не могат да правят политика, ако няма хора, които да работят и да създават блага.

И днес аз се покланям доземи на тези, които се трудят, тези, които създават и тези, които не забравят земята, не забравят какво е човек да се труди, да осмисля живота си и да остави нещо след себ си. Поклон!
Честит празник! Няма да е все така!

Елена Гунчева
https://t.me/elenaguncheva