Чисти ли Борислав Сарафов имиджа на Гешев? Или иска да му седне в стола?

Чисти ли Борислав Сарафов имиджа на главния прокурор Иван Гешев? Или иска да му седне в стола? Тези два въпроса вибрират като пренатегната струна след тазвечерното му участие по БТВ. Разговор по-скоро приличаше на освежаване на вехти опорки, отколкото на откровен диалог за батака на правосъдната система и нуждата от нейното прекрояване.

Участието му не изненада с нищо зрителите, още по-малко юридически компетентните хора. Даже напротив, зад посланията му те ясно доловиха онзи невидим втори план, който през цялото време трябваше да играе роля на невидим щит за Гешефтурата. Все пак Сарафов е заместник на Гешев и като такъв би трябвало да минава за един от най-верните му четници.

Шефът на Националната следствена служба изяви готовност да участва активно в изготвянето на закони, свързани с промени в съдебната система. Като юрист, Сарафов би трябвало да знае, че напънът му е безспорен опит за влияние на съдебната в изпълнителната власт. Все пак, от думите му се разбра, че до заместника на Гешев са стигнали някои новини за бъдещите промени, което на свой ред означава, че няма да го сварят неподготвен.

Той апелира за прозрачност, което е чудесно. В такъв случай не трябва ли да разкаже малко повече за скандала, разразил се с негови подчинени. Преди няколко години дори искаха да го съдят за обида и опит за вмешателство в работата им.

Свидетелство за това е текст от тъжбата на потърпевш следовател, който описва думите на Сарафов така: “Аз теб съм те проучил. Името ти е показателно и съответства на поведението ти. Ти си един страхливец, имаш заешко сърце и те е страх да поемеш някаква отговорност…”, “Майка ти и баща ти не случайно са те кръстили така…страх те е да повдигнеш обвинение на тези убийци”, “Искаш ли сега още в четвъртък да ти образувам дисциплинарка пред прокурорската колегия във ВСС?”

Ако Борислав Сарафов е толкова голям привърженик на откритите отношения, защо поне веднъж не каза дали към разследващ полицай е отправял репликата: “Ти свирка правила ли си?”.

Шефът на следователите не пропусна по време на медийната си изява да се включи в хора на възпяващите Иван Гешев. Пробута уж между другото и втръсналата до болка мантра, че държавното обвинение не работи по Сталинистки модел. Може и да е прав, у нас отдавна е далеч по-лошо.

Защитникът на главния прокурор си направи устата за възможността спецправосъдието да остане да работи в сегашния си вид за организираните престъпни групи и тероризма. Даде дори пример с делото Сарафово. Лош пример, безспорно. Защото въпросното дело може да влезе в учебниците като лоша практика заради факта, че то приключи едва на първа инстанция, а от трагичния взрив на летището минаха вече почти 10 години.

Освен това процесът се води задочно срещу две лица, които нито са установени, нито са задържани от българските власти. Никой не знае къде изобщо се намират терористите и изобщо ходят ли по тази Земя? Именно затова твърде философски би звучал въпросът дали близките на жертвите смятат, че вече има справедливо възмездие за загубените животи с произнесените „във въздуха“ доживотни присъди.

Невена Миткова

https://frognews.bg/