ЧОВЕШКОТО В ЧОВЕКА

Гледам и чета за нещо много, много красиво.

Нещо, което ние май забравихме.
Нещо, заради което пиша цял живот! Заради което написах и 16-те си книги и особено новия си роман „Анхедония“.
Човешкото в човека!
Девет китайски лекари, от тях и четири жени, може би и майки с деца, едни от най-големите експерти по вируса, току-що преживели ужаса на китайската преизподня и излекували десетки хиляди свои съграждани, са кацнали в Рим.
Няма време и за ден почивка, която са заслужили тези герои!
Няма и дума за парички!
Дошли са просто да помогнат! Да изпълнят своя професионален и човешки дълг!
И се усмихват, и се посбутват притеснени …
Те не говорят, те не крещят лозунги, те не дават съвети. Те вършат онова, което най-много умеят и което сега е най-нужно – те си вършат работата.
От една война – в разгара на друга…
Това е нещо велико, европейци!
Това е саможертва!
Да се поклоним!
Доброто ще спаси света!
Колко е красиво да бъдеш Лекар! Лекар…Спасителят на света.
Малки, дребни на ръст.
Но големи. Велики!
Хора сърца!
Нещо ме задавя…

Димо Райков
П.П.
Сега разбирам и за още един невероятен детайл от пристигането в Италия на китайските лекари, от който изтръпвам.
Заедно с тях със самолета пристигат и огромни пакети с необходими материали. На пакетите четем:
„Вълни сме от едно и също море, цветя от една и съща градина, листа от едно и също дърво“.
Е, това вече ме довърши!
Къде е нашият европейски егоизъм, нашето измерване все в пари и къде е топлотата и солидарността на тези изстрадали мънички хора с огромни наистина сърца?
Къде…

Димо Райков

loading...