Чувате ли тишината? Глашатаите млъкнаха

Чувате ли тишината?
Глашатаите млъкнаха.
Същите, които рисуваха апокалиптични картини на смърт – една изкуствена пандемия, поредният социален опит за границите на въздействието върху човешкото и обществено съзнание.

Същите, които превърнаха смешника Зеленски в национален герой, а нацизма – в ценност.
Господарите им – шепа хора ,вече знаят, че създаденият от тях световен ред се пропуква- като яйчена черупка от която се ражда нов свят.

Винаги сме били пешките в голямата шахматна игра.Ръцете на малцината играчи сега треперят.Фигурите на дъската се местят по своя воля и тръгват по различен път.
Ние също.

Въпреки марионетните правителства.
Въпреки внушаваната истерия.
Въпреки , а може би заради способността да оцеляваме.
Векове са били нужни за да трансформираме “ аз“ в “ ние“.Спасявайки семейство, дом, имоти, национално самосъзнание, без държава и име, българинът е оцелявал поединично, понякога с цената на предателство.

Тази воля или инат ни е превела през тъмните времена.И пак тя ни бронира срещу истеричния поход на глашатаите на глобализма.Не се поддадохме.Не повярвахме в пандемията.Не вярваме в “ истината“ за Украйна.
Корав народ.
Консервативен.
Ядро на християнските ценности.
Чувствителен към истината.
Упорит, макар и мълчалив.
Много подценяван и пренебрегван.

Вече сме “ ние“.
И можем да определяме съдбата си.
Светът се променя и ние сме в светлата страна.

Румяна Ченалова