Чумаво управление

Каквото и да мисли за себе си ГЕРБ, тази партия е напът да стане Граждани за Ефикасно Рушене на България. Много преди по свинете „чумата“ е тръгнала по мисленето на управлението – от неговото бездействие, от манталитета на нехайството, от вредителски буквално решения или реакции. Тръгнала е например от малоумното успокоение, че еднометрова телена ограда по границата с Румъния може да спре заразата. От министерска забрана срещу избиването на преплувалите Дунава диви прасета, които първоначално са били единственият приносител на чумата. Или пък защото властта не затвори границата с Румъния за фуражи и храни от свински произход. Чумата е тръгнала и от бездействието на вицепремиера Томислав Дончев, който близо година не е събирал поверения му Национален епизоотичен съвет. Още преди по прасетата „чумата“ е тръгнала от небрежността, несвършената работа и невниманието на някого, както диагностицира еврокомисарят Витянис Андрюкайтис. А този някой не е отделно лице, а цялата система на управление. При това „чумата в главите“ е с утежняващи вината обстоятелства, защото поне една година на управляващите им е било казвано какво трябва да направят. В резултат цял един добре развит отрасъл е напът да се срине, а на улицата да бъдат изхвърлени около 20 000 души, които ще се юрнат към Терминал 2 на столичното летище и без да искат ще станат приносители на демографската ни „чума“.

Чумавият вирус на управлението засегна и киберсигурността. Осветени бяха данните на 5 милиона българи заради некомпетентност, безхаберие, административно невежество или организационен мързел. Със сигурност на показ се оказаха данните на близо 200 души, сред които и моите, и на съпругата ми. Оказва се обаче, че всичките тези данни може да щъкат из киберпространството и заради корупция, защото въпреки 2-та милиарда лева, хвърлени за електронното управление, компютърните вируси си хакваха едва ли не всички основни системи на държавата – митници, НАП, Търговски регистър, ГРАО. Те обаче са заразени и от бацилите в управленските глави. Като оплакване от финансовия министър прозвуча констатацията на Томислав Дончев, че в България се дават много малко пари за киберсигурност – около 5 млн. лв. годишно. Очевидно не само той, ами и премиерът е трябвало да скръцне със зъби на Владислав Горанов за повече пари, но това явно не е било направено. Бойко е бездействал много бойко. Така бацилът на управлението е хакнал личните ни данни и заради несвършена работа или подценяване на проблема. Обаче премиерът ни бойко уреди най-малко 2 млрд. за американските Ф-16.

„Чума“ върлува и в здравеопазването ни. Тя наистина още не е физиологична, а пазарна, идеологическа един вид. Да, тя тръгна много преди ГЕРБ. Но пораженията й са като при истинска епидемия, а и Гражданите за Ефикасна Развала на България я разпространиха още повече. Около 10 000 населени места в страната са без аптека. Цели региони останаха без общински болници и здравни пунктове, в някои места в радиус от 50-100 км няма лекар, а 80% от легловия фонд в болниците се намира в 4 града – заради епидемията на пазарния джихадизъм, върлуваща в ГЕРБ. Отделно 20-25% от хората с ниски доходи са лишени от достъп до здравната система и не си купуват лекарства поради безпаричие, България е между страните в света с най-висока преждевременна обща смъртност. И ето ви го поражението на чумавото управление след 10 ноември, включително и на ГЕРБ – ако през 1988 г. смъртността е била 11,9 промила, след това тя скача до 15,3 промила.

Така стигаме и споменатата вече демографска чума. На година България се топи с 40-50 000 души, на ден – със 136, а на час – с по 6 души. Всъщност комай целият ни цивилизационен избор след 10 ноември излезе социално епидемилогичен. Заради 35-процентната крайна бедност по данни на Евростат, заради 2,5-те милиона българи „в тежки материални лишения“, които не могат да плащат безпроблемно сметките си и да посрещнат неочаквани разходи. Или пък заради 35-40% българи, които живеят в мизерия през цялото това десетилетие. В най-богатия клуб на света българите умираме от лечими болести, защото останахме без пари и не можем да си платим.

Затова смяната на „бацилния модел“ на управление не е просто политическа приумица или предизборна хватка, а направо животоспасяваща потребност за нацията ни.

автор: Юри Михалков

http://duma.bg