ШПИОНИ И ТРАФИКАНТИ

Според шпионските практики, човек на руснаците би трябвало да бъде Соломон Паси: толкова усърдно четка егото на американците и толкова яростно се дере срещу Русия, че има перфектното алиби – никой няма да го заподозре.
Той си е присвоил и ролята на главния публичен трафикант на американско влияние.
Напълно подходящ за руснаците. Ако не са се сетили за него, значи и те са се разхайтили.

Като трафикант на влияние, коефициентът на полезно действие на Соломон е някъде под нулата.
Той се самоуби, още когато изтърси мерзката си фраза „Майната му на православието“ – още по-мерзка и заради това, че бе произнесена от фалшив евреин.
Между другото, псувнята по православието също е добро алиби за един руски храненик.

Ами останалите трафиканти на влияние? Каква е тяхната роля?
Между тях има и сериозни хора, които вършат важна работа, защото ни откриват истинските ценности на една страна, което не е никак лесно – особено, ако става дума за велики държави като САЩ и Русия.
Тях наричам „посредници“ – безкористни личности, които не продават лъжи или измислени конспирации.

В днешна България всеки може да е американски и всякакъв друг шпионин – достатъчно е да разполага с колоритен набор от сплетни, почерпени от софийските кафенета.
Малцина са обаче посредниците – защото тяхната роля е много по-сложна и отговорна. Те, без преувеличение, са Фактори от Бъдещето.

Имах шанса многократно да представя във „Всяка неделя“ подобни посредници. От огромно значение беше по време на Иракската война да чуем гласа, примерно, на световни първенци като Гор Видал и Чомски.
Но също и на бригаден генерал Марк Кимит, заместник-командир на военните операции в Ирак, говорител на американската армия – и то в разгара на скандала заради изтезанията в затвора Абу Гариб.
Генералът ни остави отличен пример за достойна откритост и българската публика незабавно я оцени.

Това е нужния трафик на влияние за объркана страна като България: да излъчва класа и честност.
С баналности и верноподанически излияния не можеш да свършиш работа – а тъкмо такъв е подходът на тукашните блюдолизци.
И заради това американският трафик от години все повече залинява, оставен в ръцете на бездарни интересчии.

Руският трафик на влияние няма такива проблем, за него дори няма нужда да се полагат особени усилия.
Поддържат го с изхвърлянията си дураци от всякакъв калибър.
Достатъчно е, примерно, да не споменеш на Трети март Русия или да фалшифицираш думи на Левски, като ги отнесеш брутално към Русия – и готово, налял си конски дози стероиди в русофилството.

Плевнелиев има неоценими заслуги за поддържането на руския трафик, сякаш специално му плащаха непрестанно да изнасилва латерната си, той беше – и още е – любимото забавление на обикновения българин.
Горкият, толкова искаше да се хареса на русофобите – стараеше се като третокласен клоун, нает да замества титуляра.

Но какво да говорим за нашите дребосъци, когато преди няколко месеца дори шефът на НАТО не се сети за приноса на Съветска Русия за разгрома на хитлеризма.

Българите са възпитани в немалка степен и с руската култура – няма защо специално да поощряваш интереса им към нея.
Политиката в „ония“ години, при всичките си маймунджилъци, не можа да затрудни досега им с руската духовност, те четяха всичко – от Достоевски през Андрей Белий до Шукшин.
И склерозиралите старци от Кремъл не можеха да помрачат този досег/трафик.
Нито пък нашите тукашни бонзи – те прекаляваха с тамяна за българо-съветската дружба, но Народът си четеше и не се подлъгваше лесно.

Сега е друго. Вдигнаха врява до небесата за филма за Чернобил. Хубаво. Обаче дума не обелват за Тайния Чернобил – Сръбския.
Ето, това е класическа хибридна/калташка атака: да ти надуят главата с онзи – а тук да си мреш кротичко.

Фактите. По време на кампанията срещу Югославия, продължила 78 дни, авиацията на НАТО е извършила 38 хиляди бойни излитания, над 10 хиляди от тях за бомбардировки. Изстреляни са три хиляди крилати ракети, хвърлени са 80 хиляди тона бомби, включително и такива с обеднен уран.
Загинали са около 4 хиляди души, а около 10 хиляди са ранени, две трети от тях цивилни. Материалните щети възлизат на около 100 милиарда долара.

По време на бомбардировките са хвърлени 15 тона обеднен уран.
Дълги години се премълчава, че това предизвика истинска хуманитарна и екологична катастрофа, особено в Буяновац и Враня.
До 18 хиляди сръбски граждани са умрели от ракови заболявания, а още около 30 хиляди са заболели между 2001 и 2010 година.

Дали ще си руски агент, ако споменеш тези данни? Или пък коректен посредник, който насочва вниманието на днешните поколения към някои позорни факти, неловки за една велика страна?

Какъв трафик на влияние има у нас Америка? Какви хора използва – и доколко ги уважава българското общество?
Хвърлих едно око на коментарите в сайта БЛИЦ под изявлението на Соломон за шпионския скандал – те са 265, истински ужас, направо да се гръмнеш.
А можеш да кажеш и „Майната му на българския народ“, ако си някой като Соломон.

Ние сме си ясни – пробивът в НАП показа, че не сме проблем за никого.
За какво им се тогава тукашни шпиони на американците или руснаците – какво да ги правят, най-много да им доставят някакви неудобства.

Нерядко им ги създават и трафикантите им.
Например, когато Поптодорова сладостно се самопредставя като един от главните американски агенти на влияние, публиката неизменно се сеща за кремчето, приватизирано от нея на Варшавското летище.
Може години да създаваш репутацията на своя „човек“, но едно кремче може да я срине за минути.

България е разграден двор, едва ли има нещо за шпиониране.
А и нашите дупедавци са ясни: те са готови да носят два панталона едновременно, за да ги смъкват ту пред американците, ту пред руснаците.
Тогава, в какво се изразява ползата от шпионите?
Тайни можеш да търсиш в държава, в която има тайни.

Русофилството няма нужда от инжекции.
Но американците някак трябва да върнат респекта към себе си.
Важно е да не се създават изкуствени сблъсъци между двата трафика.

Руснаците показали някаква изложба за Втората война – и някои фалшиви американски трафиканти вдигнаха врява до небето, колкото да придадат допълнителна енергия на русофилите.
Трябва да си пълен идиот, за да не признаеш, че руснаците освободиха Европа, а Денят на Победата стана Ден на Европа, когато ошашавените европейци дойдоха на себе си.

Какво искат някои типове – някак да изчегъртят тази истина ли, какво им пречи тя? Кой спря Хитлер?

Който иска да има сериозен, качествен трафик на влияние у нас, трябва да е наясно с манталитета на Народа.
Русофилски е настроен като цяло – да, обаче не цапоти паметника на американските летци в София.
И през ум не му минава.

А това са същите американски летци, които не са освободили София, а са изравнили голяма част от нея със земята – е, не са я превърнали чак в картофена нива, по заръката на Чърчил. Мерси, берекет версин.

Съществува една култура в българското общество, която не понася, дори изпитва неприязън към лековатите трафиканти на влияние.
Това трябва да се уважава.
Тази култура може и да е захранвана понякога с някои митове или с недотам достоверни интерпретации на Историята.
Но тя съществува – и с обеднен уран не можеш да я промениш.

Дори и по времето на Желязна завеса Народът някак стигаше до Истината.
Сегашните трафиканти – от „другата“ страна – обаче са готови да го демонизират и отхвърлят по всеки повод. Затова и техните трафици са непродуктивни.

Иначе, ние сме държавата, в която най-вече се чува лаят на Ренегатите, на Отцеругателите.
А те могат да компрометират всеки трафик.

Между другото. Шпионите – от двете страни на Мъглата – знаят ли, кого ще остави ББ за свой наследник?
Могат ли да продадат тази информация?

Покойният „бос“ Илия Павлов имаше зелена карта, ако не и американски паспорт, и живееше във Вирджиния, почти съсед на Ленгли.
А Лили Иванова три пъти трябваше да чака на опашката пред американското посолство за виза.
Тази историйка чий трафик подхранва?

Разбъркана държава сме – във всяко отношение.
Един непрекъснато се надига да го признаят за първи американофил – колкото хората да се сещат, как обичал да се изхожда върху вестник в разгара на купона, пред очите на всички.
Пак добре, че не е бил копрофаг.
Ей такива историйки съпровождат разцвета на сезонната американофилия.

На руснаците им е лесно – техните шпиони спокойно могат да се скрият в тарапаната от русофили.
А американските им колеги – Путин мре да ги нарича „партньори“, пред Оливър Стоун поне десетина пъти използва тази дума – трябва да се прикриват сред групичка недохранени копрофаги.
Но иначе, ако някой ден научите имената им, ще останете като гръмнати.

Преди време един депутат ми разказваше – надут като пуяк, но на трезва глава – как го поканили в американското посолство и от дума на дума му дали да подпише някаква декларация за сътрудничество.
„Абсолютно секретна“ – рече пуякът.
„А ти? – попитах наивно.
„Е, вече съм вътре в играта“ – рече секретният пуяк.

А аз пък си казах, че ако американците наистина са опрели до такъв като него, сигурно са намислили да зарежат България.

Кеворк Кеворкян

Снимка на Кеворк Кеворкян.