Ще ни принудят ли да вярваме, че в България има два вида истина-лъжа и измама?

По всичко личи, че паниката около все по-ширещата се смъртоносна зараза у нас ни най-малко не спихва мерака на главния прокурор Иван Гешев все повече да разширява територията си на тотално господство.

Отдаден изцяло на наказателния си уклон,  успешно шлифован в Академията на МВР,  този път той е решил да насочи стрелите си към журналистическото съсловие. Не към цялото, разбира се, а към онази трудно оцеляваща и обречена на изчезване малка част, която все още не се е надупила на властта и не пише за нея както и каквото й наредят „отгоре“.

Гешев иска по най-бързия начин да се промени Наказателния кодекс, така че да се преследват с цялата строгост на закона онези, които „разпространяват невярна и заблуждаваща информация“.

Надали има човек, който да не се съгласи, че особено в криза като сегашната, най-много имаме нужда от истинска, навременна и пълна информация. От близо месец всеки от нас живее в трепетно очакване, че  овластените хора ще ни кажат откровено за мащабите на злото и няма да скрият от нас, ако държавна институция или нейн ръководител не се справя или пък жестоко е сгафил. Защото това днес може да струва живота на много хора. Голямата удивителна, обаче е дали тази наказателна мярка в зародиш, няма да се изроди до степен окончателно да погуби медиите и работещите в тях журналисти, които не са се огънали под натиска на управляващите и въпреки репресивните действия продължават да изкарват на бял свят безобразията им.

Предстои ни огромно изпитание. Защо ли? През годините властта си изработи светкавични рефлекси да се защитава, ако дадена  медия реши да я „атакува“ с документи и доказателства за нередности и данни за престъпения.  Не веднъж сме били викани в полицията по нареждане на прокуратурата, за да даваме обяснения защо пишем това или онова, както и да си признаем „кой ни даде документите“. Болшинството от срещите не бяха приятни, признавам. Изглеждаха по-скоро като игра на котка и мишка.  От години почти няма разследване, което да не е завършило с подобен „хепи енд“.  Опитът ни показа, че за разследващите е без значение колко парещ е  картофът, който сме извадили наяве. А това е ужасно обезкуражително!

Напъните им стигат обикновено до там да се доберат до „пробойната“ на тази информация, с намерението  да я запушат, час по-скоро. Че знае ли се какво още може да „изтече“ още?! И кой държавен стол може да се разлати.  Примери за това колкото щете – разследването ни за  вноса на детската ваксина „Еувакс“  с недопустимо количество живак, за безобразията в ДНСК, описани в официален доклад, за фалита на КТБ и случващото се след това, за броженията и натиска  върху служители от  Търговския регистър, за начините, по които се  манипулира статистиката в МВР, за проблемите на пътната отсечката край Своге, взела 20 човешки живота,  за  скандални сделки с имоти и консултантски договори на хора, близки до силните на деня, за продажбата на медицинска апаратура непосредствено преди коронавирусът да започне да мори и нас.

По време на съдебното дело за трагичния  инцидент в Лясковец, при който бе убит командосът Емил Шарков стана ясно, че дори в институция като МВР „по спешност“   са се  фабрикували документи, за да може  шефове във ведомството да си спасят  кожите от наказателно преследване. И времето показа, че планът им е бил успешен. За това никой не може да  гарантира, че ако даден журналист разкаже за поредното безобразие в системата, няма да се прибегне до подобни хватки.

Пред прага сме на нова наказателна репресия. Напълно реалистично е само с едно щракване на нечий чиновнически пръст,  човек, който се е втурнал да  вади бакиите на върхушката, за нула време  да се превърне в разпространител на невярна и заблуждаваща информация, разбирай престъпник.  Пред тази обнадеждаваща перспектива нищо чудно някои журналисти да направят това, което учи  една словашка поговорка: „Говори истината, но след това бързо бягай”.  Равносилно на смърт би било обаче,  ако новите рестриктивни мерки принудят и малкото „луди глави“  в медиите да повярват  на един настоящ полицейски началник, който  казва,  че в България има само два вида истина-лъжа и измама. Тогава и 111-то място по свобода на словото ще ни се струва като „Гинес“.

Катя Илиева

https://frognews.bg/

loading...