Ще прогледне ли Европа за дезинформацията на Прокопиев?

Вече над две десетилетия един олигарх, назначен за милионер с парите от бандитската приватизация на кабинета „Костов“, държи като заложник на собствената си алчност и амбиции цялото ни общество. Оплита публичното пространство у нас и в чужбина с мрежа от зависими НПО-та, подхранвани с държавни пари и евро- грантове. И медии, защитаващи не интересите на обществото ни, а обслужващи спускани по мейла, по телефона и на тайни сбирки опорки. Машина за пропаганда и дезинформация, бълваща фалшиви новини по поръчка. На въпросния олигарх.

Вероятно вече сте се досетили за името му. Да, става въпрос за същия този Иво Прокопиев, който също от десетилетия ощетява джоба ни с напомпаните от лансираната от него „зелена добавка“ сметки за ток и захранва цялата си бизнес, медийна и политическа империя с ресурси от еврофондове, обществени поръчки и пари за родния бизнес. Обществени ресурси, които впрочем, ако не бяха тенденциозно източвани към банковите сметки на олигарсите в България като Прокопиев и неговия кръг „Капитал“, можеха отдавна да са изпратили страната ни в топ 10 на икономически развитите в ЕС държави вместо да продължаваме да кретаме на опашката на еврокалпазаните.

В понеделник обаче най-сетне беше направена крачка към прекъсване на омагьосания кръг, в който Прокопиев и сие държат държавата ни от края на миналия век. На сесията на Европейския парламент в Страсбург, от трибуната на институцията, евродепутатът от ДПС и лидер на европейските либерали Илхан Кючюк постави въпроса за дезинформацията, бълвана от машината за пропаганда на Прокопиев. Поводът бе последният (и пореден) удар срещу България от страна на олигарха и медиен монополист Прокопиев, под формата на доклад за медийната среда в страната, маскиран като уж независим анализ за „хватката върху медиите“ у нас и издаден от уж „международно“ и „независимо“ НПО.

Скандалът с въпросния доклад се разрази преди няколко месеца, когато стана ясно, че се разпространява апокрифно в столицата на Европа. Както и че проформа е издаван от неправителствената организация Международен институт за пресата, в пряко сътрудничество с издателската група на Прокопиев и кръга „Капитал“ – „Икономедиа“.

Във въпросния пасквил всички основни медии в страната бяха заклеймени като неспазващи етичните правила. Единствено изданията на разградския монополист, описан от брюкселския „Ню Юръп“ като „сляпото петно в българския медиен пейзаж“, бяха изкарани целите в бяло. В опита си да вкара в плен на дезинформацията европейските институции Прокопиев дотолкова изнагля, че сред основните говорители в доклада се оказа собствената му съпруга и управител на „Икономедиа“ – Галя Прокопиева. С преки връзки с кръга „Капитал“ бяха и останалите уж независими анализатори, на чиито твърдения се основаваше докладът. Сред тях членът на борда на Съюза на издателите в България и главен редактор на „Медиапул“ Стояна Георгиева, дългогодишният шеф на кореспондентското бюро на „Дневник“ във Варна Спас Спасов, адвокатът Александър Кашъмов, представляващ и „Медиапул“, и други медии, свързани с „Капитал“ в съдебните дела срещу тях, а също още неколцина дългогодишни труженици на машината за манипулации на Прокопиев. Виден нейн кадър е и самият автор на доклада – бившият кадър на „Медиапул“ Боряна Джамбазова.

Така уж независимият анализ се оказа всъщност зле прикрит клеветнически донос, погазващ абсолютно всички правила за обективност и лансиращ една единствена гледна точка – тази на олигархията у нас.

И по-конкретно на разградския каолинов бос Иво Прокопиев, който след като приватизира за жълти стотинки в края на 90-те две от „златните“ предприятия на България, от години се пробва да приватизира и цялото публично пространство. За да може да продължи да ползва обществените ресурси не само у нас, но и в целия Европейски съюз.

Впрочем именно с тази му алчност е свързано и пускането в обръщение на самия скандален доклад. Той бе публикуван малко, след като западните медии започнаха да свалят маската на „капиталеца“, описвайки истинската му същност – на олигарх, създаден по „съветски тертип“, използващ медиите като бухалки срещу враговете си и като лобистки инструмент за интересите си. В отговор Прокопиев активизира основните брънки в машината си за манипулации в абсурден опит да хвърли прах в очите на европейските институции и да се изкара „бял и чист“. Акция по зачистване, която още по-абсурдно се оказа финансирана от самата Европейска комисия, с чиято субсидия партниращата си с „Икономедиа“ организация Международен институт за пресата е издала доклада.

Така се стигна до безумието ЕК неумишлено да се озове в ролята на спонсор на пропаганда и дезинформация, погазваща основните принципи на демокрацията и свободата на словото – а именно плурализъм на гледните точки и представяне само на информация, основаваща се на факти. Или както подчерта самият Кючюк в изказването си – анализът, роден под диктовката на Прокопиев, създаде прецеденти, най-опасният сред които е „допускането именно на крупни медийни собственици, скрити зад фасадата на неправителствените организации, да легитимират доклади, които да се използват в международната общественост“. „Това и същинското и изключително опасно „превземане“ на медиите и демократичната среда“, предупреди лидерът на европейските либерали и е изключително прав. Защото поредната клеветническа атака от страна на кръга „Капитал“ и ментора му Прокопиев срещу медиите у нас и хората, дръзващи да се опълчат на олигархията, показа наяве огромни дупки в стратегията на ЕС за борба с дезинформацията. Дупки, които е наложително да бъдат запълнени, за да не се стига до абсурди като този, в който европейските граждани реално плащат, за да бъдат лъгани. И за да бъде спряна хранителната среда за олигарси като Прокопиев, които използват парите на българските и европейските данъкоплатци като цяло, за да държат в заложник цяло едно общество и да подменят дневния му ред с клеветнически акции, обслужващи частни интереси.

Сега на ход са европейските институции, от които зависи този порочен кръг да бъде прекъснат, за да може журналистиката в България най-сетне да се отърси от хватката на Прокопиев, а „завладяната“ от него държава да си върне функциите на пазител на законите и правата на гражданите. Въпросът е дали Европа най-сетне ще прогледне за тези порочни практики. И най-вече – дали ще има силите да ги прекрати.

Автор: Труд