500 млн.лв. ще доплащаме за F-16, в пакета не влизат дори транспортът и застраховката

Към цената от 2,635 млрд.лв. с ДДС, която ще платим за Ф-16 такъв, какъвто го е договорило правителството, ще трябва да бъде допълнена с още поне 500 млн.лв. или точната цена, която изрече в Панорама президентът, тъй като сделката я правим, дори без включен транспорт и застраховка на техниката. Важно е да се каже, че тя не отговаря на нито 1 от утвърдените от парламента условия: нито е до 1,8 млрд. лв. с ДДС, нито плащането е разсрочено, нито доставката ще стане за 2 г., нито самолетите ще бъдат 8 бойни, напълно коплектовани.  
„В началото на май за Вашингтон замина българска делегация водена от заместник-министър Запрянов. В състава ѝ влизат командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков, както и още двама офицери от командването на ВВС, но няма нито един офицер от авиобаза Граф Игнатиево. Задачата на делегацията е ясна – да бъде орязан пакета по сделката, така че цената ѝ да не надхвърля $1,2 млрд., като в същото време да бъдат запазени базовите способности за изпълнение на задачи „въздух-въздух” и „въздух-земя.
За дооборудването и осигуряването на експлоатацията на F-16 в България ще трябва да се дадат още около 500 млн. лева. в рамките на следващите три до пет години, показват сметките.
Разговорите са приключили на 14 май 2019 г. и е бил изготвен протокол за тях, разписан от генерал Стойков. Източници на АЕРО в МО, запознати с протокола, заявяват, че орязването никак не е било минимално, въпреки клетвите на официалните лица от българска страна, че става въпрос за „изпилване”.
На първо място, България се отказва от цялото управляемо въоръжение „въздух-земя”. В искането за обвързваща оферта бяха поискани 24 броя свободнопадащи бомби Mk 82 (227 kg) с взриватели и шест инертни (учебни) бомби от същия тип, както и комплекти за преоборудването на тези боеприпаси в управляеми – 15 комплекта GBU-49 Enhanced Paveway II (комбинирано лазерно и GPS насочване), още толкова GBU-54 Laser JDAM (комбинирано GPS и инерциално насочване) и 28 малокалибрени управляеми боеприпаси GBU-39. След промяната остават само бомбите Mk 82, както и учебните боеприпаси от същия тип. Намаляват се и бройките на целеуказващите контейнери AN/AAQ-33 Sniper ATP от четири на едва два.
Орязването при пакета „въздух-въздух” също не е малко. Ракетите AIM-120C-7 стават от 16 на 13, а ракетите за близък бой AIM-9X се намаляват наполовина – от 24 на 12. Секирата е стигнала и до пусковите установки (релси) за ракетите „въздух-въздух” LAU-129 (това са своеобразни преходници между точките за окачване под крилото и самата ракета, защото без тях поставянето на ракетата „въздух-въздух”е невъзможно). Броят им се намалява от 48 (по шест на самолет) до едва 26 (3,25 на самолет). Орязва се и броя на нашлемните системи за изобразяване и целеуказване JHMCS II от 20 на 12.

Намален и е броят на пилотите, които ще преминат през обучение – от 16 на 12. Намален е също и броя на инженерно-техническия състав, който ще премина през обучение – от 75 на 65.

Намаляване има и при броя заявени резервни части и консумативи, които ще се

поддържат на склад в България (т.нар. „техническа аптечка”). Например резервните двигатели General Electric F110 се свалят от два на един.

Премахва се и цялото оборудване за експлоатация на нашите F-16 в база за предно разполагане (FOB – Forward Operational Base), което значи, че машините ще са вързани към основната база в Граф Игнатиево.

Двата тренажора, които ще се поставят в авиобаза Граф Игнатиево, ще бъдат от по-нисък клас.

Освен това, България поема разходите за транспорт на оборудването и въоръжението, което върви с изтребителите, като тази организация и нейното заплащане остава в български ръце и се отлага във времето.

Всичко това е било ясно още на 14 май. На 15 май заместник-министърът на отбраната Запрянов заявява, че не било ясно какво точно щели да ни предложат от САЩ. Изказването му е абсурдно, защото той е водил делегацията и много добре знае с какъв мандат е заминал и какви неща са договаряни там.

На 31 май пък министър Каракачанов обеща да се „изпилят” цените, без да се пипа оборудването и въоръжението. Разбира се, възможно е към тази дата той да не е бил информиран за ставащото в САЩ, защото към началото на юли Каракачанов призна, че „изпиляването” е достигнало до броя на поръчаното въоръжение, броя на обучения персонал и други.
Предвид орязването на всичко, което експертите от ВВС и МО са определили, като нужно за ефективната експлоатация на осемте български F-16, възниква въпросът дали те могат да се използват у нас с това окастрено оборудване?

С наличния боекомплект от 13 броя AIM-120 и 12 броя AIM-9 не може да става въпрос за водене на каквито и да било сражения „въздух-въздух”. Ракети за второ бойно излитане просто няма да има.
Наличните свободнопадащи бомби Mk 82 не са адекватни за съвременни бойни действия и практически принизяват новите F-16C/D до нивото на наличните МиГ-29, които също могат да използват свободнопадащи бомби с доста прилична ефективност.
Липсата на самолетообслужваща техника за база за предно разполагане, също ограничава значително тактическата свобода, с която изтребителите ще могат да се използват в случай на война.

Трябва да отбележим, че поддръжниците на покупката на F-16, които само до преди няколко месеца тръбяха, че трябва да се купи F-16, защото само той става за водене на сериозен конфликт, сега тихомълком смениха тезата и обикалят телевизионните студиа, обяснявайки, че наличното въоръжение и оборудване е достатъчно за провеждане на мисията „ер полисинг”.

И това е така, но както каза и премиерът Борисов, не купуваме само самолет за „ер полисинг” ”, пише aeropress-bg.com.

„Отвъд броенето на ракетите остава въпроса с орязването на броя пилоти, които трябва да преминат през обучение в САЩ. При 6 1-местни и 2 2-местни изтребителя, това прави общо 10 пилоти, а стандартът на НАТО изисква да има по 1,5 подготвени екипажа за всеки боен самолет или 15 души. Рисковете са повече от сериозни. Ако двама или трима напуснат ВВС след приключването на тренинга, България няма достатъчно летци за наличните F-16. Сходен е и въпросът с броя на инженерите и техниците.
Колко над 2,2 млрд. лева без ДДС трябва да даде България за боеготови изтребители, които могат да се използват в случай на конфликт, като по този начин се гарантира националната сигурност?
Ако приемем, че трябва да се купят още поне по 30 броя AIM-120 и AIM-9, то иде реч за около $50 – 60 млн. (приблизителната цена на един AMRAAM е около $1 млн., а на Sidewinder е малко над наполовина, но има допълнителни разходи за транспорт и обслужване на сделката). Цената на единичен малокалибрен боеприпас GBU-39 е около $50 – 60 000, сходна е и цената на по-тежките GBU-54 JDAM и GBU-49. По около $3 – 4 млн. струва единичен целеуказващ контейнер AN/AAQ-33 Sniper. Покупката на поне по 80 управляеми боеприпаса от трите типа, плюс още шест контейнера ще излезе около $40 млн. Като добавим допълнителните услуги към тези боеприпаси, плюс покупка на пускови установки LAU-129, гредови държатели и други, за довъоръжаването на изтребителите ще идат минимум $100 млн. (175 млн. лева).
Покупката на още въоръжение трябва да се направи и по друга причина – нормалният процес на подготовка и поддържане на тренираност на пилотите изисква определен брой стрелби с реално въоръжение, включително и ракети „въздух – въздух”.
Второто голямо перо е инфраструктурата в авиобаза Граф Игнатиево. Преди няколко месеца ВВС са изготвили докладна записка за разходите по експлоатацията на F-16, плюс разходите бойното дежурство да се носи от друга база поне няколко месеца. Сметката е показала 200 млн. лева, като половината сума е за специфичната за F-16 инфраструктура.
В инфраструктурната графа може да идат и разходите по преместването на МиГ-29 от Граф Игнатиево, тъй като вече неформално е било заявено от американска страна, че използването на F-16 и МиГ-29 от една и съща база е нежелателно. Но тези разходи за сега са неизвестни и няма да ги калкулираме.
В деня, в който правителството даде мандат за подписването на договорите за покупката на F-16, бе съобщено, че е имало обещание от САЩ около $60 млн. от разходите за инфраструктура да бъдат поети от американската страна. Безспорно, това би било добра новина, но източници на АЕРО в МО съобщиха, че засега въпросните обещания са без конкретика и не е ясно какво ще искат от Съединените щати в замяна. През март тази година $105 млн. бяха предложени на Словакия, но тя ги отхвърли с правни, суверенни и геополитически аргументи.
Не е за пренебрегване, че България трябва да плати сама транспортна на цялото оборудване от САЩ (с включено застраховане), прелитането на осемте самолета, както и разходите по складирането на въпросното оборудване в САЩ, защото то става собственост на България, чак в мига в който се приключи с производството му – след 5 г. Вероятно ще трябва да се плати и за оборудване за експлоатация на нашите F-16 в база за предно разполагане (само така може да се гарантира участието им на международни тренировки извън страната или поемането някога на мисията „ер полисинг” в Балтика или Исландия).
Така за дооборудването и осигуряването на експлоатацията на F-16 в България ще трябва да се дадат още около 500 млн. лева. в рамките на следващите 3 до 5 г. или реално цената на сделката (поне що се отнася до първоначалната инвестиция) ще достигне 2,7 млрд. лева без ДДС. И да, отново трябва да се припомни, че първоначалния бюджет бе 1,5 млрд. без ДДС.
Правителството претърпя сериозен провал в постигането на целите, които амо си бе поставило.
Цената на сделката е 700 млн. без ДДС (840 млн.лв.) над посоченото от Народното събрание (преразход с над 45%). Авансовото плащане от своя страна, натоварва бюджета и вероятно ще спъне сериозно другите големи програми за превъоръжаване.
Според източници на АЕРО, в проектодоговора, изпратен на България е заложено, че предаването на първите два F-16 ще стане през юли 2023 г. Останалите шест машини ще бъдат получени на две порции – едната през октомври 2023 г. и последната през януари 2024 г. Тук трябва да се отбележи, че предаване в САЩ не е равно на доставка в България и реалното пристигане на самолетите у нас ще стане на по-късна дата.
Цялостна поддръжка в България няма да има, като по-сложните системи и агрегати ще се ремонтират зад граница. 
Дори когато се купува добър и способен самолет, какъвто безспорно е F-16 Block 70, се е изхождало от мотивацията, че сделката трябва да се реализира независимо от цена (пряката и преносната), като се гонят някакви други цели, които остават скрити за данъкоплатците”, завършват експертите.

http://19min.bg